Ако не е очевидно - правителството на Германия толкова се дърпа от пращането на танкове за Украйна, защото се надява на шанс отношенията с Русия да бъдат възстановени след войната. Особено икономическите в сферата на енергетиката.
Както съм повтарял много пъти, конкурентоспособността на немската индустрия зависи от евтин газ. Само Русия може да предостави газ на необходимата за това цена. Алтернативите за Германия са съществено по-скъпи и означават силно намалена конкурентоспособност на индустриалното ѝ производство.
Този проблем може би е възможно да бъде решен, ако Германия се откаже от по-безумните аспекти на енергийната си политика. Като пълния отказ от ядрена енергия и въглища в рамките на идните няколко години. Но това по някакви неведоми пътища на политическо безумство се е превърнало в основен вътрешнополитически приоритет.
Донякъде съжалявам Олаф Шолц. Той е в изключително трудна позиция. От една страна иска да задоволи крайното зелено движение в страната, от което зависи политическото оцеляване на правителството му. От друга се опитва да се вслуша и в тревогите на немските промишлени конгломерати, които бият камбаната, че липсата на евтина енергия прави редица производствени линии нерентабилни.
Не се заблуждавайте. Дори да не го признават публично, много от немските корпорации (и техните политици) таят надежда отношенията с Русия да бъдат възстановени след войната. Затова те съветват канцлера да не се обвързва много с нея и да работи за възможно най-бързото ѝ приключване.
За капак го има и външнополитическият натиск, от САЩ, от Украйна, че и от съседна Полша. Какво да прави немският канцлер? Което и решение да вземе някой ще е недоволен.
Шолц изглежда като мекушава личност, политик, който търси да управлява чрез съглашения и компромиси, и някой, на когото му е неприсъщо да действа решително и еднолично. Да е на власт в момент на едновременна икономическа и външнополитическа криза е най-големият кошмар за такъв тип политик.
Коментарът е публикуван във Фейсбук