Отидете към основна версия

3 282 65

(Не)видимо "руско докосване" в напрежението между София и Скопие

  • северна македония-
  • вмро-дпмне-
  • стево пендаровски-
  • димитър ковачевски

Всеки политик, който напада Република Северна Македония с цел политическа търговия, всъщност обслужва руския интерес

Снимка: БГНЕС/ЕРА
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

През последните десет дни няколко релевантни източника както от Северна Македония, така и от България дадоха изявления, в които директно или индиректно твърдят, че последното напрежение в отношенията между София и Скопие е провокирано от трета страна, като по този начин посочиха "руската разузнавателна служба" и "Руската федерация". Това се посочва в анализ на meta.mk.

Съществуват някои малки вариации относно така нареченото "руско докосване", като по този начин повечето от споменатите източници смятат, че такова докосване действа и от двете страни на границата. От друга страна, някои от източниците са съгласни, че тази дейност е по-силно застъпена в политическите и социалните среди в България, отколкото в Северна Македония.

Целият нов кръг от обвинения за руско влияние в спора между двете страни започна с изявлението на президента на РСМ Стево Пендаровски, дадено след заседанието на Съвета за сигурност, когато той предложи на правителството да приеме мерки за експулсиране или забрана за влизане в страната на лица или групи, влошаващи отношенията.

Говорим за предишни действия на македонските служби за сигурност, когато са били експулсирани трима души с българско гражданство, от които двама, очевидно, са били журналисти, а третият човек е бил доста гласовит във връзка с настоящите събития. Пендаровски добави, че "не може да разкрие подробности", но че "някои от лицата и структурите", споменати на пресконференцията, "са свързани и с руската разузнавателна служба".

Сред споменатите от Пендаровски лица публиката разпозна депутата от Европейския парламент Ангел Джамбазки - както и самия него - както и лидера на българската парламентарна партия Възраждане Костадин Костадинов и председателя на сравнително новата структура "Фондация Македония" Виктор Стоянов.

Вторият високопоставен служител на Северна Македония, който директно споменава Руската федерация като "трета страна", облагодетелствана от лошите отношения между София и Скопие, е министърът на външните работи Буяр Османи. На 29.01.2023 г. в интервю за Радио "Свободна Европа" на македонски език, няколко дни след изявлението на Пендаровски, той заяви, че "няма пряка информация", но че е сигурен: че интересът на трети страни е да поддържат конфликтите в региона живи - понякога дори замразени - с цел да му влияят. Това е нещо познато и ние сме виждали това влияние отдавна, с различна интензивност, в различни периоди от отношенията, и то не само между България и Северна Македония, но и в Западните Балкани като цяло. В отговор на въпроса на журналиста да уточни за какъв интерес на трета страна става дума; той категорично заяви, че за Руската федерация.

Бившият български посланик и съпредседател на Смесената комисия по история и образование Ангел Димитров, за когото DW съобщи на македонски език, беше сред първите, които реагираха на споменаването на "руската връзка":

Наистина не знам за какво говори Стево Пендаровски. Не съм чувал неговото изказване. Да се представят обаче проблемите с България като някаква руска намеса, ми звучи смешно, невероятно.

Може би имат предвид конкретни лица... Това е слабо политическо изказване, тъй като подобни обвинения трябва да бъдат подкрепени с редица сериозни аргументи, от една страна. От друга страна, проблемът за пореден път е отшумял. Проблемът е за вътрешната политика - по отношение на отношенията, създадени в тяхната страна с хора с българско самосъзнание, заяви Димитров.

Скоро след това бившият шеф на българската дипломация Екатерина Захариева отговори на "руската връзка", - както съобщи Meta.mk - обвинявайки Пендаровски, че работи за интересите на Белград и Москва.

Президентът Стево Пендаровски не защитава интересите на родината си, а работи в полза на сръбската и руската политика на Балканите. С изказването си той пречи на развитието на отношенията между София и Скопие - заяви Захариева в интервюто за БГНЕС, предадено от Meta.mk.

Има български политици, на които не трябва да се разрешава влизане в Република Северна Македония, но също така трябва да им се забрани да действат на политическата сцена в България. Тези български политици искат да отделят България от Европа. Това са политици, които организират референдуми за излизане от Европа, те са против еврото и т.н. Те са политици, които открито защитават интересите на Кремъл в България, заяви бившият български министър на отбраната Бойко Ноев.

Всеки политик, който напада Република Северна Македония с цел политическа търговия, всъщност обслужва руския интерес. Перспективата е много по-сложна от това да се говори за шпионски връзки. Няма съмнение, че предполагаемите лица, посочени от г-н Пендаровски, са свързани с руските служби, защото имат свой собствен дневен ред, свой собствен генезис, който може да обслужва руския интерес.

Много е трудно обаче да се установи връзката с руските служби по отношение на инструкциите, финансите и т.н. Самата теза е вярна - всички политици и политически партии в България, които се насочват към Македония заради собствените си политически и меркантилни интереси, работят в полза на Русия. Въпреки това перспективата е много по-широка от това, което споменава Пендаровски, заявява бившият български посланик в САЩ Елена Поптодорова.

Въпреки че руските представители на Балканите и в Москва не реагират на тези изявления - поне до публикуването на този текст - няма съмнение, че подобно влияние се забелязва в многобройните информации и дезинформации както в македонската, така и в българската медийна сфера, които допринасят за ескалацията на нападките на София към Скопие с вероятната крайна цел въпросът да остане отворен, като по този начин се отслабят шансовете за постигане на решение на спора.

Поставете оценка:
Оценка 2.6 от 47 гласа.

Свързани новини