Доротея ДАЧКОВА, "СЕГА"
Комитетът на министрите на Съвета на Европа, който наблюдава как България изпълнява някои решения на Съда в Страсбург, критикува идеите на "Възраждане", свързани с механизма за разследване на главния прокурор.
Разследването по дела за престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, ще се провежда от директора на Националната следствена служба (НСлС). За целта следствието ще бъде изведено от подчиненото си положение спрямо прокуратурата, в което се намира сега. Този подход възприе 48-ото Народно събрание в последните дни на съществуването си. Идеята дойде от "Възраждане", но получи подкрепата на ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС. В синхрон в идеите на "Възраждане" ГЕРБ внесе в Конституционния съд и искане за тълкуване на ролята и мястото на следствието.
Тези промени не са в състояние да отговорят на опасенията, повдигнати от делото "Колеви" още през 2009 г., когато Европейският съд по правата на човека постанови, че в България няма ефективен механизъм за разследване на главния прокурор. "Механизъм, който предвижда директорът на НСлС да отговаря за проверката на всеки сигнал за престъпление, касаещ главния прокурор, не е в състояние да осигури практическа и институционална независимост, освен другото и защото директорът на НСлС ще бъде избиран, назначаван и подвеждан под отговорност от прокурорската колегия или пленума на Висшия съдебен съвет, в които главният прокурор може да упражнява решаващо или значително влияние", смята Комитетът на министрите.
По време на заседанието си, проведено от 7 до 9 март, те поздравяват приемането на първо четене на правителствения законопроект, регламентиращ механизъм за разследване на главния прокурор. Преди дни проектът отново мина през правителството и се очаква да бъде внесен още в първите дни на работа на 49-ия парламент, изборите за който предстоят на 2 април.
Комитетът на министрите призовава властите да продължат необходимата законодателна работа, за да осигурят приемането на важните изменения, предложени в правителствения законопроект. Но и приканва за анализ дали е необходимо този механизъм да се усъвършенства допълнително, включително и в някакъв момент с приемане на конституционни промени.
От Съвета на Европа отбелязват и кризата с неизбирането на следващите членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота. Мандатът на настоящите изтече още през октомври м.г., но депутатите в кратките парламенти миналото лято не намериха за нужно да открият процедурата по избора на следващите. Още по-дълбок е проблемът с Инспектората към Висшия съдебен съвет, чиито членове в момента без преизбиране (те и нямат право на два последователни мандата) вече почти 3 години заемат високоплатените си и важни постове в съдебната система.
И членовете на ВСС, и тези на инспектората към него се избират от парламента с мнозинство от 2/3, което прави изборът изключително труден без партийни пазарлъци и договорки.
Страсбург напомня сега, че Народното събрание е длъжно незабавно да избере нови членове на ВСС, като изборът да бъде проведен така, че да позволи ефективно намаляване на влиянието на главния прокурор върху новия съвет.