Борисов трябваше да изглежда силен. Но демонстрира слабост

Политическото представление завърши щастливо - със сватба на основните протагонисти Борисов и Пеевски. Но мижавият резултат от напъните на лидера на ГЕРБ e демонстрация на слабост, пише Даниел Смилов.

Комедията, която се разигра в политическия театър у нас, се оказа вариация на познатата пиеса на Оскар Уайлд "Колко е важно да бъдеш сериозен". И оригиналът, и нашенската му интерпретация завършиха щастливо със сватба на основните протагонисти. Във втория случай тя бе загатната деликатно с публикуването от пиара на ДПС на снимка от събитието с усмихнатите Делян Пеевски и Бойко Борисов – единият откровено триумфиращ, другият загадъчен като Мона Лиза.

Кой имаше полза от представлението?

Комичният момент в нашата пиеса беше в това, че главният протагонист Борисов държеше да демонстрира силата си, докато накрая се получи точно обратното. Нищо от идеите му за промяна всъщност не бе прието и не стана ясно, защо беше генерирана цялата пáра. Смени на министри не последваха, преформатиране на парламентарното мнозинство всъщност нямаше, с комисиите в парламента не е ясно какво ще се случи и дали Делян Пеевски ще оглави някоя от тях. (Отговорът е по-скоро не.)

Говорителите на ГЕРБ тръбят, че полза от представлението е имало, защото уж всички участници в управлението „поели своята отговорност". Но как и защо това е станало, съвсем не е разбираемо. ИТН, например, запазиха гордо мълчание и оставиха публиката да се чуди дали вече са усетили Делян Пеевски или още не. БСП се оказа, че са готови да поемат всичко, но това си беше така и преди театралната постановка на Бойко Борисов. ДПС-Ново начало също формално са там, където бяха – извън коалицията. А неформално са в нея по същия начин, по-който присъстваха и преди това.

Единствената реална промяна би била "ротацията" на председателите на парламента. Но и тук не е ясно дали това ще се случи и кой точно ще се ротира. ГЕРБ искат да вземат поста, но дали ще позволят смяна след техния ред? Самият факт, че не се обсъжда кой ще е следващият след Рая Назарян – дали ДПС, ИТН или пак БСП – демонстрира, че "ротацията" е просто смокинов лист за отнемане на поста от БСП с оглед на предсрочни избори. Такива вероятно ще има въпреки заклинанията на Пеевски - въпросът е дали ще са с президентския вот или преди това. Бързането с Киселова навежда мисълта към втората опция.

Силата на слабостта

Бойко Борисов е опитен политик с безспорен театрален талант и не може да не разбира, че мижавият резултат от неговите напъни e демонстрация на слабост. След Пазарджик той беше явно раздразнен от факта, че стратегията на Делян Пеевски да преекспонира силата си дава резултат. Цялостното обръщане на местни структури към ДПС, докато преди това те са работили за сателити на ГЕРБ, показа привлекателността за клиентелата на енергичния и напорист Пеевски, който няма скрупули да използва полиция и служби в похода си към властта. Раздразнението на Борисов идва изглежда от това, че той самият е официалният канал, по който Пеевски може да се чувства политически силен. Без Борисов Ново начало щеше да е просто четвъртата партия в един раздробен парламент и Пеевски щеше да е нежелан и ненужен за мнозинство. Борисов реши (автономно или не), че той ще разкъса "кордона" срещу Пеевски, който беше вече изработен. И след това изгони и ПП-ДБ и АПС от потенциалните мнозинства, за да стане Пеевски неизбежен. И на фона на тези "геройства" Борисов не иска да изглежда като "втора цигулка" или направо втори ударен инструмент в управляващата сглобка.

Неуспешната демонстрация на твърда сила обаче имаше един неочакван ефект, от който Борисов веднага почна да се възползва. Слабата позиция създава народно умиление още от българското Възраждане насам. Както в "Многострадалната Геновева" публиката рони сълзи и окуражава слабата страна, попаднала в незавидна ситуация, така и Борисов потърси народното съчувствие за кашата, в която сам се озова. И заразказва сърцераздирателната история как той канил ПП-ДБ да го спасят, но, уви, те безчувствено не се отзовали. Това, което му останало, е церемониалната снимка с Ново начало…

Този номер изглежда винаги минава и във Фейсбук аудиторията се появиха достатъчно дружелюбни подвиквания: "Не плачете мари, Геновева е жива в гората!"

Тривиална комедия за сериозни хора

Подзаглавието на пиесата на Уайлд е "Тривиална комедия за сериозни хора". Сигурно са прави тези, които обясняват иначе необяснимата споеност между Пеевски и Борисов с някакви скрити зависимости. Борисов сам издава четата, като в невнимателни изказвания загатва за какво става дума. Първо заяви, че Пеевски се "съобразява" с него, докато той самият "изпълнява" каквото му каже Пеевски. След това Борисов оповести, че не го е страх "нито от Радев, нито от Пеевски, нито от криминали", като остави неизяснена демаркацията между трите категории действащи лица в твърдението му.

Има и друго обяснение за връзката между Борисов и Пеевски обаче. Пеевски е демонстрирал, че за един ден може да премине от един лагер в друг. Да е с Борисов или против него (2013-2014 г.). Да дава помощ за Украйна или не, в зависимост от сигналите от САЩ и Тръмп. Да е либерал или тръмпист. Тази повратливост изглежда е примамлива и изгодна за Борисов, който не иска да остане на губещата страна, ако, да речем, Русия спечели войната или в ЕС се стигне до сериозна криза. Тогава Борисов и Пеевски заедно ще търсят начини да се впишат в нови мнозинства - било то с "Възраждане", "Величие" или някой друг. Борисов знае, че в такава ситуация Радев ще е основният печеливш, но оставайки с Пеевски той се опитва да "хеджира" срещу двойната си изолация по геополитическа и антикорупционна линия. От тази гледна точка Пеевски дава възможност на Борисов хем за момента да е про-европейски атлантик, хем да стане "патриот", ако нещата се обърнат в другата посока. В крайна сметка коалицията "Магнитски" може да се окаже като съюз на активните борци срещу Запада и Америка, ако, не дай Боже, дойде някакъв нов 9-и септември с източен привкус. В този смисъл Борисов е прав да обвързва страховете си за съдбата на България и собствената си съдба с войната в Украйна.

Пиесата на Оскар Уайлд "Колко е важно да си сериозен" е триумф в кариерата на писателя и пик в неговата известност. Два месеца след успешната премиера той обаче е осъден и влиза в затвора по обвинения в непристойно поведение, които от съвременна гледна точка са несправедливи и неприемливи. Че и нашата тривиална комедия ще завърши със скандал, изглежда неизбежно. Но все пак дано да е в рамките на разумното, справедливото и да е от полза за европейската интеграция, мира и човечеството.