Обичайните кръгови политолози и цялата грантова общност се изреждат по студиата на медиите да внушават как единственият шанс този парламент да излъчи редовна изпълнителна власт е ГЕРБ да подкрепят кабинет предложен от ПП/ДБ с втория мандат. Забележете, те не призовават ПП/ДБ да се съобразят с резултатите, а изговарят абсолютно неприемливото: ГЕРБ, първата политическа сила, да подкрепи онези, които са загубили изборите. При това загубата на избори не е грях, не е порок, не е нещо нечувано. Виждали сме много падащи от небето директно на асфалта партии, които повече не се завръщат в политиката.
Така че не е проблем, че ПП/ДБ са загубили изборите. Проблем е обаче, че предложението за бюджет е с дефицит от 12 млрд. лева и необходимост от нов дълг от 13 млрд. лева. Проблем е, че около 5 милиарда от програмата за капиталови разходи безотговорно се пренасочиха към щедри социални политики, а все отнякъде трябва да се възстановяват. Проблем е, че НЕК беше потопена и източена с около милиард. Проблем е, че печалбата на АЕЦ „Козлодуй“ беше рязко приключена, за да се покриват непланирани разходи в други сектори. Проблем е, че дружеството „Булгаргаз“ беше докарано до невъзможност да си заплаща газовите доставки. Проблем е, че за две години инфлацията е 28%. Проблем е, че олигархията почувства бездържавността и скочи да източва държавни ресурси, да отстранява държавата от стратегически за националната сигурност сфери, да лансира пряко свои министри във властта, да подготвя лобистки закони и решения. Всичко това е резултат от дейностите на ПП, когато обитаваха държавния апарат. Затова е съвсем логично ПП/ДБ да загубят изборите, а следващият път да ги загубят още повече. Но не е логично отново да искат да управляват, при това без контрол от страна на коалиционен партньор. Не е логично след всичко, което надробиха, да се опитват те да налагат дневния ред в държавата.
Поведението на ПП е едновременно хем хлапашко, хем неподправено хищническо. ПП/ДБ подценяват Борисов и надценяват своите възможности в политическия шахмат. Борисов без съмнение е най-добрият политически стратег сред фигурите на политическия терен. Той непрекъснато поставя ПП/ДБ в невъзможност да оправдаят в реалността тезата, че те изобщо са някаква смислена алтернатива. Позицията на непрекъснато несъгласни, на изнудващи другите партии и на неприемащи обективната истина девалвира ПП/ДБ.
Реализиран втори мандат няма да има! ГЕРБ и Борисов правилно запитаха с кого ПП/ДБ ще управляват, използвайки втория мандат. Имат ли идея, или ще поискат от всички останали в парламента да подкрепят партийния им кабинет без коалиционни ангажименти, понеже те са „crème de la crème“, и щом „лошите“ не искат, ще идем отново на избори. ПП/ДБ си въобразяват, че като излъчат свой кабинет, Борисов няма къде да ходи и ще подгъне крак. Само че това няма да се случи. На следващите избори резултатът за ПП/ДБ ще е много по-лош, а мерникът на американската тактика ще се коригира съобразно тяхната неспособност да участват във властта.
Защо ПП/ДБ толкова упорито не искат да подкрепят дори експертен кабинет на ГЕРБ? Вярно е, че партиите от т.нар. градска десница са партии, които в най-драматична степен са заложници на своя електорат. Тяхното твърдо ядро е протестно ядро, то е силно подвижно, емоционално, претенциозно, това са хора, които често са недоволни от завишените си очаквания за морално чистофайничество и от несъвършенството на света. Дали те самите отговарят на критериите, които изискват от всички останали, е отделен въпрос. Става дума за това, че симпатизантите на жълтопаветните градски партии са способни да излязат на протест с домати и риби и срещу собственото си ръководство, ако фрустрацията го налага. Но въпреки това силно подозрително е, че ПП/ДБ отхвърлят работеща коалиция с ГЕРБ/СДС само заради електората си. Един силен водач трябва да може да обясни на електората си резултатите от изборите, какво те означават, какво може или не може да се конструира.
Най-вероятно някакво задкулисие, което има интереси, свързани с промяната на енергийните трасета, с изработването на нов ребрандиран механизъм на доставки, с опита да се преформатира икономическата структура в България щедро подкрепя ПП, за да могат партийните им органи някак изпреварващо бързо да вземат решение за неучастие в какъвто и да е кабинет. Всъщност момчетата от ПП не са политици, те са брокери. А иначе в политиката компромисът е основно средство за случване на политическата дейност, за постигане на резултати. И тук не става дума за компромис с личното достойнство, а става дума за компромис с обществените варианти за това, какво е възможно.
Трябва да можеш да се смиряваш и да приемаш резултатите от изборите. А не да обясняваш света през оптиката на личното си нереалистично преувеличение. Ако не си способен на компромис, не си способен да бъдеш политик. Един политически лидер може да се нарече наистина умен, ако ясно осъзнава, че всеки враг на терена днес е бъдещ съюзник в една друга война утре, която той все още не може да предвиди, нито с кого, нито защо, нито кога би се случила. Това е, което изгражда един политик до смисъла му на държавник. Своенравни, некомуникативни, инфантилни и безкомпромисни ръководители виреят само при монархиите и тоталитарните режими, където няма механизъм за отстраняването им. Демокрацията, дори с всичките си недостатъци, не търпи безкомпромисни лидери, те сами се отстраняват, като се представят неконструктивно и стресово. Именно това прави Борисов с ПП, кара ги да се представят неконструктивно. Те се оказват формация, а сега и коалиция ПП/ДБ, която не е достатъчно отговорна и загрижена за държавата в криза, която не оправдава направените в нея инвестиции. Освен ако... налагането през ПП на една необичайно продължителна служебна власт в крайна сметка не оправдава тези инвестиции.