В политиката побеждава реализмът. Не личните фантазии, не идеологическите съюзи, не популизмът за промяна, не измислиците пред електората, не инатът на неподготвените. В политиката побеждава този, който прилага принципите на реализма. Същият реализъм, чийто най-значителен изразител през изминалия XX век беше Хенри Кисинджър в областта на международната политика. Същата доктрина, според която държавите са просто билярдни топки. Доктрината, известна като realpolitik, представлява политика основана на безмилостна прагматика, а не на идеали, етични съображения и морални оценки.
Може да се каже, че лидерът на ГЕРБ практикува до безупречност тази доктрина, но адаптирана за вътрешнополитическия терен. При realpolitik най-важното е да действаш съобразно разпределението на силите. Не според това кой ти е симпатичен и близък по идеология или кого мразиш и си обявил за враг. Ако във външната политика основното съображение е военната сила, то в политиката на национален терен фундаменталното основание е с каква електоралната мощ разполага партията-опонент и колко устойчива е тази мощ във времето. Ако ПП/ДБ следваха тази доктрина, щяха да получат абсолютно устойчив коалиционен кабинет с четиригодишен мандат, който нямаше да е толкова мотивиран да освети политиката на безстопанственост, на неизгодни сделки и злоупотреба с власт на хора от кабинета „Петков“ и щеше им даде време и ресурси да изграждат местните си структури. Вместо това днес ПП/ДБ протестират, че ГЕРБ нарушили джентълменското споразумение и няма да им предоставят председателството на правната комисия. Те не виждат голямата греда, а се занимават с клечката. Продължават с този стил, невиждан досега в нашето партийно пространство, да губят всичко, което могат да загубят, да губят дори това, което безспорно са спечелили. ГЕРБ обаче, както казах, действат според правилата на реализма. Дали ще подарят правната комисия на ПП/ДБ няма особено значение, след като се постигна управленско мнозинство в парламента. Това мнозинство ще определя кое действие може да бъде джентълменско, кое ще бъде грубо мачкане, кое ще мине в правната комисия и кое няма да мине. Тоест джентълменството е пожелателно, а справедливостта, както ако си спомняте се изразяваше Тразимах на Платон, не е нищо друго освен полезното за по-силния.
Всъщност Стою Стоев, който ПП предлагат за шеф на правна комисия, е много удобен за ГЕРБ. Това е най-важната комисия в парламента за каузата на ПП/ДБ и те я връчват в ръцете на човек с несъобразена подготовка, без никакъв опит, със спорна компетентност. Подобен факт няма логично обяснение. Освен че ПП не работят за същото като ДБ. Изглежда така, сякаш „Продължаваме промяната“ саботират задачите на ДБ. Нека не забравяме, че отново ПП провалиха в предишния парламент гласуването, свързано със съдебната реформа. Тогава ПП предпочетоха да се занимават с Фейсбук отколкото да гласуват в пленарна зала. Оттук нататък коалицията ПП/ДБ ще върви надолу. Защото са нерационални и вземат алогични решения. Борисов е много по-силен политически играч от тях. Не защото държи местната власт, както често и БСП, и ПП/ДБ подчертават, а защото е политически много по-умен от тях.
Борисов в момента отнема всички аргументи на своите опоненти. Първо, изваждайки Мария Габриел за премиер, той отряза приказките, че много искал ПП/ДБ, за да се изпере през тях. Защото с Мария Габриел ГЕРБ се легитимира напълно през подкрепата на евроатлантическия фактор. Второ, Борисов им отне най-силния инструмент, възможността за жълтопаветни протести. Той буквално получи доверие от технолозите на цветните протести. Трето, Борисов унищожи и аргумента на ПП/ДБ за съдебната реформа. Начинът, по който това се случва обаче, толкова подредено, показва, че Борисов е с много по-мащабно влияние, отколкото неговите опоненти считат, насочвайки нападките си само срещу Гешев. А и не само това, думите на Габриел за „уронване на престижа на съдебната власт“ представляват вече взето решение на ГЕРБ на поставената задача отвън. Тоест Борисов отстъпи Гешев, но не на вътрешния терен, защото ПП/ДБ настояват. Той обмени Гешев срещу нещо по-голямо, срещу възможността ГЕРБ да управляват устойчиво, докато ПП рязко бъдат подпомогнати да се самоприключат. На Христо Иванов ще му се наложи да се разкачи от ПП по някое време, когато нарастващата им политическа загуба, дължащата се на тежка алогичност и непродуктивни ходове започне да му пречи.
Част от избирателите на ГЕРБ не разбират защо е нужно да се водят дълги, отстъпчиви преговори с ПП/ДБ, защо Борисов им дава аванси и се заиграва с техния политически наивитет. Отговорът е: защото следва политиката на реализъм. Той непрекъснато ги поставя в позицията да бъдат неспособни на политически отговор. Същевременно Борисов изкушава Асен Василев с предложения за финансовото министерство, знаейки, че този психолигически трик разпада ПП отвътре. Асен истински се раздвоява, защото има страст по този пост, вътрешно се колебае и претегля възможността дали не е по-добре да бъде финансов министър за четири години, отколкото да упорства по надолнището заедно с Кирил Петков и Лена Бориславова. Ако приеме, разкъсва партията, ако не приеме – разкъсва себе си, губейки златна възможност.
Не може да се отрече, че Борисов е добър познавач на политическото изкуство и практик на реализма. Той побеждава чрез щедрост, опитвайки се да намалява интензитета на конфликта, а не чрез враждебност. Ако се замислим в какво състояние беше ГЕРБ преди две години, колко нелепо Кирил Петков разпореди да бъде арестуван Борисов, като искаше прибързано и неумно да доминира ситуацията. ПП са класически пример за провал чрез самозабравяне. В същото това време ударите тласнаха ГЕРБ да използва целия си ресурс. Както поучават мъдрите: не прибягвайте към унижение или елементарно отмъщение, то създава отново врага, събира неговата сила. ГЕРБ употребиха фино оръжие – пробиха главозамайването и глупостта на своя политически противник. ГЕРБ принудиха ПП сами да се разкажат, да се развенчаят, да се изложат. Не чух на разговорите вчера Кирил Петков да иска да пенсионира Борисов. Всъщност Борисов пенсионира ПП, но те още не са схванали този факт.