Няма и месец, откакто управлява кабинетът „Денков-Габриел“, и така очакваната политическа стабилност, която ни обещаваха десните и герберите, все така липсва. Точно затова всички трябваше да преглътнат поредния „исторически компромис“ - за да се прекратят раздорите, да се установи трайно правителство и да започнат реформите. Кабинетът е налице, парламентът (все още) е тук, но нещата пак не вървят наникъде.
Това коментира за в. "Сега" Людмил Илиев.
Но трябва да се признае - поне едно нещо, обещано от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС – че няма да станат приятели, се спазва упорито. Политиците от двете фракции са се хванали за гърлата и не минава ден, в който да не стискат малко повече, вместо да отслабват хватката, в която се държат едни други. Затова кабинетът все още остава недовършен – не са назначени всички зам.-министри, нито областните управители. Затова Народното събрание не може да заработи нормално – парламентарните комисии нямат избрани шефове (освен правната), дори и конституционната комисия, която уж трябва да бъде във фокуса на реформистките усилия на мнозинството (каквото и да разбираме под това), ще се попълва наново.
Всичко това не се случва заради някакви дълбоки принципни различия между двете водещи политически сили. С принципите и морала се приключи, когато се създаде (де факто) коалицията между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, крепяща новото правителство. Който е очаквал борба със статукво и разни корупционни модели, може да забрави за това. Сега битката е само за едно –
кой ще отхапе по-голямо парче от властта,
за да прави назначения, да разпределя пари и да диктува политики.
Тук десните се намират в по-добрата позиция. Така е по една проста причина – те държат правителството. Кабинетът „Денков-Габриел“ се състави с мандата на ПП-ДБ. Съгласно първоначалната уговорка с Бойко Борисов ГЕРБ-СДС получи само едно гарантирано място – на вицепремиер и външен министър, заето от Мария Габриел, и обещанието, че девет месеца по-късно тя ще се смени с Денков начело на правителството. Такава беше сделката, която лансираше Борисов още при първия мандат – ще се откаже от министри, само и само държавата да има редовен кабинет, в който герберите да разполагат със символично присъствие, колкото да се отчете, че бяха първи на последните парламентарни избори.
Много бързичко, след като заработи кабинетът, обаче герберският вожд се усети, че десните измъкват твърде много от сделката. Повече, отколкото той самият е бил склонен да даде. Хвалеше се, че не се интересува от министри, но не е казвал подобно нещо за директори, председатели, управители, малки и големи началници на какви ли не други държавни структури. От десницата обаче също живо се вълнуваха от тези постове и не показваха склонност да ги споделят.
Наше си е правителството, наши са постовете да си ги раздадем
– такъв е принципът, следван особено от ПП, на които не им мигваше окото да вкарват свои кадри, където им харесва. Първият пример беше триумфалното връщане на Румен Спецов в НАП и на Павел Тонев в митниците, назначени отново по желание на финансовия министър и съпредседател на ПП Асен Василев. После дойде гръмовният скандал около избора на български представител в Европейската банка за инвестиции – пост, който ПП се опита да даде на Виолета Лорер, съпругата на бившия министър и настоящ депутат от партията Даниел Лорер. Василев, който и тук изигра основната роля, беше принуден да оттегли номинацията ѝ – прекалено много шум и възмущение се надигнаха (самият Василев небрежно коментира, че е много шум за нищо). Но вероятно за компенсация съпругът беше определен за кандидат за български комисар. И тъй като герберите също излъчиха претендент, а правителството не посмя да пресее кандидатите, България се докара до фрапиращата ситуация да изпрати двама човека да се борят за мястото в Брюксел. Също както някога имахме двама кандидати за генерален секретар на ООН и не спечелихме нищо. Тук постът поне е гарантиран за единия, но срамът от това, че оставяме на Брюксел да си избере човек, е направо смазващ.
Всичко това кара Борисов направо да беснее.
Водачът на герберите разбра, че от бясното разкъсване на баницата накрая за неговата партия може да останат само дребни залчета. Затова започна да громи всекидневно новите си партньори, че и публично да огласява предстоящи назначения – като обяви, че депутатът от ПП-ДБ Петър Петров е подготвян за шеф на ДАНС. Това обаче не стигна, за да поеме контрола над кадровата въртележка, както му се искаше. Затова започна да подлива вода на десните в парламента, където и когато може.
В Народното събрание ситуацията не е като в кабинета. В него десните са малцинство – имат едва 1/4 от депутатите. Герберите също разполагат с толкова, но не се свенят да се съюзят с останалите формации, когато счетат за необходимо, и да заработят срещу десницата, която уж им е съюзник. Така се получават прословутите „плаващи мнозинства“, заради които десницата в момента плаче с крокодилски сълзи.
Типичен пример за тази ситуация стана приемането на новия антикорупционен закон, който, наред с правосъдната реформа, е сред най-приоритетните за ПП/ДБ проекти. Тяхното предложение обаче пропадна на първо четене, след като го отхвърлиха всички останали формации. А това на герберите се прие (с гласовете на ДПС, но и на десните – факт, който в момента те премълчават). Вероятно така ще стане и на второ четене. После бяха одобрени правила за избор на шефове на ключови институции, като БНБ, НЗОК и Сметната палата, които дадоха едва 7 дни срок за номинации – крайно неблагоприятно за десницата, на която, заради нейната къса резервна скамейка с кадри, ѝ трябва повече време.
Тогава ПП и ДБ разбраха, че Борисов смята активно да използва парламента и „плаващите мнозинства“, и предявиха ултиматума си - или спирате да ни искате квоти във властта, или подаваме оставка. Това едва ли е нещо повече от блъф, тъй като десните имат много повече да загубят от герберите при нови предсрочни избори. Борисов го знае и, вместо да подаде на заплахата, отвърна с контапредложение – да се сключи писмено коалиционно споразумение. С това на практика иска
да си гарантира, че ще получи парчето от властта,
за което смята, че му се полага.
Сега предстои дълго надлъгване, докато двете фракции се опитват да се надхитрят една друга. Лошото е, че заради боричкането им отново се озоваваме в ситуация, при която държавни институции се настройват едни срещу други – този път контролираното от ПП-ДБ правителство срещу доминирания от герберите парламента. И това става за сметка на работата, която трябва да се свърши – както, когато десните обявиха ултиматума си и отказаха да влязат в залата на Народното събрание. Утре може герберите да решат да им го върнат, като направят някакъв трик на правителството. Институциите и без това едва кретат. Съвсем малко им трябва, за да се продънят съвсем.