Никой не отрича 3 март и аз съм последният човек, който би го отрекъл. Все пак искам да подчертая, че това да се превръща в оръжие на путинската пропаганда е грозно и недостойно. Аз не знам да ме е освобождавал Путин или Митрофанова. В тази война, която разбира се има много нюанси, участва руската империя, тя не е идентична с Путин. Освен това една голяма част от войниците в тази война, да не говорим на Шипка, са украинци.
Това заяви проф. Пламен Павлов пред ФрогНюз.
Ето го и цялото интервю:
Акцентът в дискусиите около конституционните промени, които предлагат от ПП-ДБ се оказа националният празник, все пак това е доста емоционална тема за всички българи. Предложението 24 май да бъде националният празник на България не идва за първи път, но и сега на политическо ниво се превърна в спор, подобен на този между русофили и русофоби. Политизира ли се тази тема според Вас?
Това е очевадно, и то се политизира по един изключително грозен начин, като се превръща в оръжие на хибридната война срещу България, от тези, които в един момент яростно защитават 3 март, като че някой иска да го забранява.
От 30 години насам аз на всеки 3 март браня този ден като един голям ден в българската история, като денят, в който нашата държава се връща на картата на света след 5 века чуждо господство. Поради тази причина в Скопие са ме наричали болен от “санстефанизъм”, а аз съм им отговарял, че съм с може би с още по-тежка характеристика, в рамките на шегата разбира се.
Никой не отрича 3 март. Заглавията: “24 май срещу 3 март”, които поставиха някои медии са абсурдни. Никой не отрича 3 март и това, което се е случило на тази дата, независимо от това, че прелиминарен мирен договор между две държави, а не между България и друга държава, независимо, че в крайна сметка са освободени една малка част от българските земи и то като две васални структури, каквито са Княжество България и Източна Румелия.
Има доста възражения относно датата 3 март - че е рожден ден на императора, че това е предварителен договор, който остава на Русия място за лавиране. На място ли са тези упреци?
Това е денят на коронацията на Александър II, денят на възкачването му на престола, нещо, което е по-важно дори и от рожден ден. 19 февруари или 3 март винаги ще се празнуват, защото когато водим Сръбско-българската война, ние нарочно протакаме нещата, за да бъде включена тази дата. Същото е с Брест- Литовския мирен договор,в който болшевишка Русия подписва с Централните сили. Пак по настояване на България, Брест- Литовския мир е подписан на 3 март.
Никой не отрича 3 март и аз съм последният човек, който би го отрекъл. Все пак искам да подчертая, че това да се превръща в оръжие в путинската пропаганда е грозно и недостойно. Аз не знам да ме е освобождавал Путин или Митрофанова. В тази война, която разбира се има много нюанси, участва руската империя, тя не е идентична с Путин. Освен това една голяма част от войниците в тази война, да не говорим на Шипка, са украинци.
Всеки път се веят руски знамена, което е недопустимо, би трябвало да се веят знамената на още кого ли не, на Украйна, на Финландия и на Полша, така че да не бъркаме реалностите.
Освен това Александър II, царят освободител, наречен така от самите руснаци, заради отмяната на крепостното право, той е един либерален човек, за разлика от днешния диктатор, който управлява тази част на света, и заради който аз изключително много съжалявам руския народ, защото той заслужава много по-добра съдба.
Трябва ли 24 май да стане национален празник, все пак той е сред най-обединяващите официални празници, изтъква цивилизационен принос?
24 май фокусира върху себе си хилядолетната ни история. Той фокусира нашата роля на велика сила в средновековния свят, при положение, че ние сме свикнали да бъдем последната, предпоследната държава, да хленчим, да се оплакваме.
В ранно-средновековна Европа има три велики сили. Това са Византия, Германската империя и България - Българската империя.
Да не забравяме, че делото на светите братя е спасено именно от България, от княз Борис-Михаил, от тогавашното българско общество, развито е при цар Симеон.
Има три класически езика през Средновековието - латински, гръцки и старобългарски. Това го признава всеки грамотен и честен учен. Така че този ден има много мощна цивилизационна характеристика.
От друга страна той винаги е свързан и с държавността, колкото и да не ви се вярва. То като червена линия пронизва делата на владетелите на средновековното българско царство. Освен това през Възраждането, още в 1813г. един арменски пътешественик отбелязва, че този ден се почита от българите в Шумен, което означава, че и на цялата територия на Търновската митрополия.
Да не забравяме и делото на Найден Геров и Йоаким Груев през 1851г. И 1854г., когато този по принцип културен и религиозен празник се превръща в празника на науката и на българската държавност, защото спомнете си какво пишат и Вазов, Ботев и Каравелов, това е демонстрация на желанието българинът да бъде свободен и в просперираща държава.
Да се казва, че това било празник на учителите и на науката не е правилно. Това е обединителна дата и е грях на душата, на онези, които в момента правят подобни провокации. Корнелия Нинова стигна дотам, да говори, че е родоотстъпничество, не мога да хвана никаква логика в подобни изказвания.
Виждаме, че мненията са противоречиви, темата е доста деликатна. Сега ли беше най-най-удачния момент да се прокара тази тема?
Тя беше прокарана доста несръчно. Когато се предлагат промени в Конституцията, когато се предлагат важни промени, виждаме че се измества вниманието. Аз не мисля, че това е направено съзнателно от ПП-ДБ, но беше направено най-малкото с неразбиране с какво се захващат.
Все пак става дума за национален ден, в който да има дълбока символика, дълбока основа и несъмнено 24 май отговаря най-много на тези многобройни критерии. Аз например винаги съм апелирал и за 20 април, за деня на Априлското въстание, така както са националните празници на Гърция и Сърбия. Отново се появиха гласове за 6 септември, за 22 септември. Това са много важни дати, и затова когато се събирахме преди една година колеги от най-различни университети, ние предложихме на Народното събрание, идеята за 24 май, която е изказана по-рано и от проф. Боян Биолчев и много други хора, тя никога не е слизала от дневен ред. Ние предложихме една листа от национални празници, в която 3 март е на първо място, но там трябва да бъде и 2-ри май, денят на Свети Цар Борис-Михаил, тъй като изключим 24 май, ние нямаме отправна точка към Средновековието, най-голямата част от нашата история и заслужена гордост, съжалявам, че използвам тези патетични думи, но е така.
Необходим ли е обществен дебат по тази тема, виждаме, че е доста емоционална. Трябва ли да има референдум?
Това е нелепо, толкова се спекулира с темата за референдум, че Слави Трифонов дори каза, че е за 3-март защото е от Плевен, това са нелепи неща. Без да имам нищо против самия механизъм на референдума, това си е чиста спекулация според мен. Виждаме по какъв нечестен начин беше поставен и въпроса с еврото. Референдуми не се правят по този начин.
И все пак, заслужава ли 24 май да бъде националният празник на България?
Да, заслужава си, не само според мен, според голямата част от моите колеги, хора, които имат дълбоки познания, можем да кажем, че гилдията предлага тази идея. Това не означава, че отричаме другите светли дати.
Интервю на Констанца Илиева