Големите държавници са големи актьори. Трябва да играеш на домашната и световната сцена под аплодисментите на свои и чужди. С овациите храниш народа, който все се оплаква, че е гладен.
Тодор Живков е нашият пример в учебниците по политология как се управлява със сценични изяви. Само Роналд Рейгън мери ръст с таланта от Правец. Двамата имат много общо помежду си. Родени са през 1911 г., започват кариерата си като актьори, по-късно влизат в коридорите на властта. Това припомня в коментар за в. "Труд" Росен Тахов.
Първата роля на Рейгън е през 1937 г. в холивудската кинолента "Любовта е във въздуха". До края на 1939 г. той има вече 19 филма. Същата година дебютира и Живков. Поставя пиесата "Три синджира роби" в търновското село Дъскот. Сетне отива в пазарджишкото Лесичево, където режисира "Хан Татар" и "Дъщерите на Ефремов". Следната 1940 г. е в самоковското Говедарци с "Хъшове" и друга класика.
От тези постановки най-сполучлива е "Хан Татар". В нея Живков изпълнява главната роля, като вгражда в образа шекспировски драматизъм. Спектакълът е посрещнат възторжено от публиката и критиката. Вестник "Подем" хроникира:
"На 23. ХІІ. 1939 год. сформираният местен любителско-артистичен ансамбъл изнесе с небивал и завиден успех пиесата "Хан Татар" от Никола Икономов. Пиесата е битова и успешно издържана и допада еднакво както за градска, така и за селска публика. Естествената, непринудена и вдъхновена игра на люб. артисти беше изслушана със затаен дъх от публиката и възнаградена с възторжени овации и чести аплодисменти от страна на публиката. Дадоха отлични игри г-жа Стибенка Ф. Софронова (у-ка при прогимназията) и г-н Тодор Живков в ролите: "Меглена" и "Хан Татар". Същите извикаха от публиката спонтанни адмирации и изтръгнаха затрогващи сълзи от умиление. Ний възхваляваме почина да се изнасят чести театрални спектакли на селската сцена, а също така и непосилния труд и създаденото дело на младия и енергичен режисьор г-н Живков."
Тодор Живков репетира по партизански пътеки, в землянки и мандри, на явки с пароли на уста. През октомври 1943 г. се провежда Втората мургашка конференция на отряда "Чавдар". Това е аудитория, която ентусиастът не може да пропусне. Веселин Андреев (Андро) описва актьорските умения на Тодор Живков (Янко):
"Очите му ту се усмихваха, ту се замъгляваха студени, щом заговореше за врага, в усмивката му имаше нещо хитровато, благоразположено и много бързо ставаше иронична или убийствена, цялото му лице бързо се менеше."
Андро е впечатлен от езика на жестовете, който Янко владее до съвършенство: "Дигаше показалец над главата си, внезапно го забиваше надолу, разперваше убеждаващо длани, призивно ги стискаше в юмруци, обръщаше се да срещне очите на всеки, едни живи, устремени движения. Очевидно имаше опит на трибунар, искаше с всичко да увлича."
След народната победа Партията оценява по достойнство актьора. Решава да го прати на парламентарната сцена. На 27 октомври 1946 г. са насрочени избори за Велико народно събрание. Високият форум трябва да смени Търновската конституция с Димитровска.
От 465 места опозицията печели 99. ОФ-партиите вземат 89, а ортодоксалните комунисти сядат на 276 плюс 1 – това на ботевградския избраник Тодор Живков. Много важен е този мандат, защото на Живков възлагат да изиграе исторически парламентарен спектакъл. Представлението е насрочено за 4 февруари 1947 г. Това е денят на Живковата мастерпиеса.
"Има думата народният представител Тодор Живков", вдига завесата председателят Васил Коларов. Актьорът започва монолог със сюжет "В котилото на порока". С ювеналовски патос рисува столицата като гнездо на политическия разврат. Както някога в балкана, Живков вдига показалец над главата си и внезапно го забива надолу.
"Тук – сочи той – са щабовете на продажната опозиция, които фабрикуват и разпространяват злостни слухове и лъжливи речи. Тук са международните шпионски служби, които фактически ръководят централите на Никола Петков и Коста Лулчев; тук са финансовите източници, чуждото злато, за съжаление, което прави от българи платени агенти на чужди сили. Тук се чувстваше най-тежко атмосферата на външния натиск."
Червеното мнозинство ръкопляска, а Никола Петков допълва от място: "Тук е огромната ти глупост!"
Живков използва системата на Станиславски, но и похвати от Брехт. Чрез "ефекта на отчуждението" се абстрахира от реакциите на публиката, концентрира вътрешната си енергия и постига максимални внушения. Живков игнорира Петков и минава в конкретика:
"Ще ви съобщя само някои от провокациите на опозицията в София. Опозицията оглуши света със своя предизборен митинг. Даже и тук се заяви лично от Никола Петков, че това е най-грандиозният митинг, който е ставал в България."
"Това е вярно, 100 000 души", потвърждава водачът на опозицията. "Около трибуната – стиска юмрук Живков – покрай лидерите личаха все отбор юнаци, осъдени от Народния съд и помилвани германски агенти, уволнени за фашистка дейност офицери и чиновници, стари политически грешници, спекуланти и прочие, натруфени дами, зози и суинги. Повечето от знаменосците на опозицията – това бяха бивши ратници и легионери."
"И четири танка имаше там! Не ги ли видяхте?", суфлира досадният Петков. Тодор Живков поема глътка въздух: "Много от гражданите, за да се овладеят, хапеха устните си и мълчаха, а тия, които не можеха да се въздържат и викаха "Да живеят Сталин, Тито, Димитров!", бяха малтретирани."
Моноспектакълът продължава един час. Такива като Никола Петков, които не отбират от сценично изкуство, се подиграват. Ценителите на Мелпомена обаче възторжено аплодират таланта. Без значение на партийната окраска. Опозиционерът Кочо Бонев например възкликва: "Този е добър за шпикер на радио "София"!"
Парламентарната изява на Тодор Живков е прицелена стратегически. Представлението е пролог към ликвидирането на българската опозиция. Няколко месеца по-късно отнемат депутатския имунитет на Никола Петков. На 16 август 1947 г. е осъден на смърт, екзекутиран е на 23 септември. Другите инакомислещи са командировани по затвори и лагери.
Пусната е Желязната завеса, която след четири десетилетия актьорът Роналд Рейгън ще вдигне.