През последните дни в нашата страна настъпи вълнение в юридическото съсловие. С назначенията на новите конституционни съдии и съдията ни в ЕСПЧ хората си припомниха една малко позабравена картина. Колкото по-висока длъжност в определена област се заема, толкова по-голяма политическа доза се инжектира в нея. Политическата инжекция може да изстреля всеки човек, независимо от неговата квалификация, опит, стаж, резултати от досегашната му дейност, на най-високите върхове в професията. Всъщност нищо ново под слънцето. Картината е дежа вю от времето на зрелия, на развития и т.н. социализъм. Знаехме как тогава се назначаваха кадрите – на първо място бяха близките на активните борци, следваха редовите членове на БКП и се стигаше до родените в бедно, но прогресивно работническо-селско семейство. Беше важно кадърът да е верен и да е наш човек. Колкото по-високоплатен беше постът, толкова изискванията за политическа принадлежност бяха по-високи, а за професионални качества - по-ниски. Оценяваха се партийната книжка, верността към вожда на партията и действията по обгрижване на партийните функционери. Партийният ценз беше златната лъжичка за всеки, който искаше да натрупа бързо и лесно пари, командировки в чужбина, места в посолства или да стане директор на голямо предприятие. Ама не бил специалист, бил слаб студент или ученик, ама изобщо не учил...Зарежи.
При социализма имаше и конкурси – тежки, с изпитни конспекти и изпитни комисии. На тях трябваше да се явяват останалите. Те бяха за трудни и високоотговорни дейности, свързани с висша математика, хирургия на мозъка, наночастици и прочее области, които не бяха особено желани за партийните активисти. Имаше конкурси и за нископлатени длъжности – за асистент, за научен сътрудник - трета степен, за аспирант. Във висшите училища, в научните институти работещите получаваха привилегията да се трудят, ако бяха изчели преди това много книги, говореха по 2-3 чужди езика, по цял ден стояха приведени и с очила на бюрата си, без разнообразие и контакти с външния свят. Срещу изключително мизерни възнаграждения, обосновани с това, че нищо не произвеждали и обществото нямало много полза от техния безрезултатен труд.
Дойде перестройката, дойде капитализмът, сега дойде и промяната, но кадровата политика не се промени. Учените, които не можаха да се отлепят от стола на науката и не се строиха в редиците на „прогресивните“ сили, продължиха да оцеляват с жълтите стотинки, които се наричаха заплата. Умните обаче захвърлиха науката и образованието и правилно се насочиха към политиката. Всеки знае, че в политиката са парите, постовете, лайфа, бъдещето на семейството и децата. Политиката определя кадрите. Кадрите се назначават от партията, която заема господстващо положение. Повече от 14 години тази партия е ГЕРБ. Тя зае мястото на БКП в кадровото обезпечение на държавата в условията на демократичното ѝ развитие. Всеки вижда, че както преди, така и сега, доброто работно място се заема от хора с връзки с ГЕРБ. Така е устроена системата. Изборът става отгоре надолу. Човек се устройва на определена работа, ако получи благословията на Партията и най-вече на нейния лидер.
Сега България се намира в трескаво очакване - предстои назначаване на комисии, агенции, съвети. Назначаващият орган е парламентът. Логично и нормално е служителите, които ще попълнят тези органи, да бъдат добре познати и одобрени от ГЕРБ, ППДБ и ДПС. Кадрите на опозицията нямат никакъв шанс. За безпартийните специалисти изобщо не може да се говори. От трите господстващи партии в най-добра кондиция е ГЕРБ. Като партия номер 1 тя има най-големия потенциал да назначава. Към момента обаче тя великодушно ще допусне и някои от кадрите, посочени от ПП и ДБ в името на дългосрочното сътрудничество и доброто съжителство в уютната сглобка.
Образованието непрекъснато произвежда кадри. Добри, много добри, отлични или лоши. Това няма значение. При назначаването успехът от дипломите, а и самите дипломи не се гледат. Важното е назначителят да познава кандидата, да има емпатия и доверие в него. Отговорност за лошото назначаване не се носи. Последиците от дейността на назначените се усещат само от гражданите. От тук следва логичният извод – семействата, родовете и племената на бъдещите кадри подкрепят искрено и пламенно ГЕРБ, за да могат да уредят на добри места своите потомства. Както беше при БКП –то.
В същото време лицемерно се тръби, че кадрите трябва да са партийно независими. Затова те или напускат на бърза ръка партията, или замразяват членството си, или изобщо не влизат в нея, но споделят и подкрепят нейната политика. В случай че назначителят - покровител загуби властта, назначеният веднага започва да служи на друга партия - победител, само и само да запази топлото местенце и облагите, свързани с него. Затова не трябва да се учудваме, защо в страната ни има толкова партийни номади.
Какво става с огромната армия от специалисти, които остават отвъд партийната бариера на ГЕРБ? Поради липса на адекватна на образованието им работа те започват да губят знанията си, не трупат опит, изпадат в депресия и се фрустрират от липсата на реализация. Изчезват като специалисти. За да оцелеят, те трябва да се ориентират към друга професия или нискоквалифицирана дейност. Оказва се, че личният им просперитет зависи от ориентацията към правилната партия, а засега като такава се очертава ГЕРБ. Това е партията, която обезпечава в настоящия момент кадровото развитие на България. Затова тя има и най-много гласоподаватели. Този факт се доказва и от най-новите социологически изследвания.
Паулина Шишкова