Европейският елит има нелеката задача да набута страните си във войната, като прати армия, но някак без да праща хора. Квантово ирационалната глупост, в която няма нищо квантово, е обзела почти всички лидери. В литературата това се нарича оксиморон. Във финансовата сфера – това се нарича добро финансово управление, пренасочващо парични потоци от болници към оръжейни заводи. В политиката бих го нарекъл действие, което поражда смърт.
Стоя и гледам вече трети ден как клетите омотани в зависимости независими лидери умуват да се набутат във война, но без да се набутват. Като погледнете този цирк отдолу (защото ние сме долу) изглежда като редица ненормалници, които стоят на ръба на пропастта, нахъсват се взаимно за скок и периодично викат „хоп“ с надеждата някой да се излъже и да скочи. Но никой не скача. След това с полу гузни очи и въздишки насрочват симпозиуми, конференции и излизат от положението като бучат украински знамена на вече откровено неподходящи места. И така до следващия път.
Лошото е, че в редицата на идиотите сме и ние, и като че ли даваме сериозни знаци, че сме топ идиота в компанията, който наистина след поредното „хоп“ може да скочи в пропастта. И защо да не го направи, като тези които взимат решението за скок много добре знаят, че самите те ще бъдат защитени, децата им също, а и сигурно вече имат по една вила на едно по-топло място, където могат да се отдадат на доживотна почивка. Или са дали такова основание за изнудване, че нямат мърдане. Казват им скачай – и те скачат.
Въпросът е, как ние нежелаещите да скачаме в пропастта да се отървем? Как да излезем от тази определено пагубна за нас ситуация?
Тук вече не говорим за повишаване цени, инфлация или недоимък. Говорим за живот.
Ако се вгледаме в репортажите, които не се излъчват по официалните ни телевизии ще видим, че с ритници и псувни в последния момент не става. Виждаме как клетите украинци ги ловят като кокошки. Жени, момчета, възрастни, млади, болни, луди – всички. Товарят ги в микробуси и ги откарват към безследното им изчезване. Точно така. Украйна не отчита убити. Тя отчита безследно изчезнали, защото за тях не се налага да се плащат обезщетения. Нали схващате, че ако вземем да изпратим един влак българчета на заколение, ще ни ги върнат само по документи и то като безследно изчезнали? Или се съмнявате?
Също виждаме, че с референдум пак няма да стане. Референдумите вече дори не си дават труда да ги анулират. Просто ги хвърлят в кофата за боклук. Кауза „Майки, които искат да спасят децата си“ също не работи. Обещавам ви и, че и с извънредни избори няма нищо да се получи.
Остава ни да се трансформираме в нещо, което не подлежи на изпращане на фронт и безследно изчезване. Всички здравомислещи хора трябва да се замислят кой точно пол искат да придобият, но преди това да проверят дали съответния пол подлежи на мобилизация.
Не че и на това европейските елити няма да намерят цаката, но поне ще има няколко месеца, докато бюрократичната машина се пренастрои на режим „изключения при защитата на еднорозите, произхождащи от задния двор на Европа“.
Надявам се да съм ви помогнал. Успех на еднорозите!