Ако има нещо, за което ме е яд на ПП-ДБ, то е, че не успяха да обяснят убедително, навременно и популярно нито влизането в сглобката, нито резултатите от нея. И така дадоха повод на своите критици и недоброжелатели за подигравки и основания за нови проекти, а на тези от своите привърженици, които ги подкрепят само на база антистатукво - дълбоко разочарование.
И така чуваме до днес - най-вече от вокалните критици на задкулисието - как са предупреждавали, че с ББ ги очаква провал.
Не, правителството на Денков не беше провал, а голям успех в невероятно трудна среда.
На първо място, самото му съставяне даде живот на парламента и сложи край на едноличното безконтролно управление на Радев. Само лаиците в геополитиката не разбират какво значи да отнемем властта на сторонника и до днес на руския мир. С Радев начело се изпразваше смисъла от членството в НАТО и ЕС, а Радев щеше да е в ролята на Орбан, Фицо (без неговите “грешни” стъпки с Украйна), Вучич или Мицковски - в оста на Путин в Източна Европа, към която вероятно ще се присъедини и Австрия след изборите наесен.
На второ място, конституционните промени дадоха архитектурата на бъдещата съдебна система, в която вече няма безконтролен главен прокурор, за да бъде контролиран от задкулисието. И нещо - много, много важно - отнеха правото на президента чрез служебните кабинети да образува собствен кръг от власт извън замисъла и смисъла на парламентарната република.
Абсурдът всички го видяхте - премиерът Денков нямаше никакъв контрол върху най-важните лостове на властта - служби и регулатори. И те работеха срещу него. С поставянето на служебните кабинети под парламентарен контрол и премиер далеч от президента - този втори основен Луканов дефект на Конституцията - след безконтролния главен прокурор - е поправен. Не може да бъдем ефективна държава, когато премиерът няма достатъчно власт, за да прокарва политиките на мнозинството - което обезмисля и парламентарните избори.
На трето място, нашата интеграция в Европа е фундаментална за бъдещето ни като европейска държава в смутен свят. Заради липсата на доверие към Борисов - всеизвестен с пачките, пистолетите и … своето минало на Запад - няма как да бъдем приети като равни на другите европейци. Трябваше европейски премиер като Денков, за да отвори вратата за Шенген. И вероятно пак такива като Денков - за да влезем изцяло там и в Еврозоната. Независимо от визитите и снимките на ББ с шефа на еврокомисията.
Както спомена приятел - ЕС и НАТО са като две мантинели на българската магистрала. И макар да друса по нея, заради откраднати 2/3 пласта асфалт - все пак е магистрала, а не някоя дорожка към русский мир.
Такава е архитектурата на властта на мафията и в Русия у нас, че тя е възможна само с ГЕРБ и затова ”държавата” толкова му помага - видно и от сегашните избори и социологически изследвания. Но както съм писал - ББ е И нейното слабо място, защото без него ГЕРБ рухва. А върху него тегне не само меча на Путин, но и на неговата жертва - Магнитски. А това изцяло важи и за неговия “дружинен ръководител”, при чието посещение в Кърджали местните казват, че полицейската блокада можело да се сравни само с посещение на Ким Чен Ун в Северна Корея.
Да, на техния страх и снишаване, докато не стане ясно накъде ще се движи светът се крепи все още нашата демокрация.
Щом българите не оценяват тези, които искат да ги изкарат от тази зависимост.
Коментарът на автора е публикуван на Фейсбук страницата му