Вотът за парламент и европарламент отмина, но какво показват данните. Ще имаме ли правителство, стои ли пред нас перспективата да отидем на нови избори… Ще се опита ли Бойко Борисов да сформира кабинет, под каква форма, какво е предизвикателството пред ГЕРБ. Пред ФАКТИ говори Елена Дариева от социологическа агенция „Насока“.
- Г-жо Дариева, приключи ли „прането“ на Борисов. ГЕРБ вече изпрани ли са…
- След тези избори ГЕРБ се връща с едно по-голямо самочувствие след тригодишно отстъпление. Те успяват да си върнат отчетливото лидерство, но на каква цена… Изключително тежка цена, доколкото избирателите показаха червен картон на българския политически елит. Какво имам предвид – ниска избирателна активност, която е безпрецедентна за последните години.
Това показва, че вече можем да говорим за криза на представителността.
Все по-трудно се намират партии, носители на визионерско лидерство, които могат да представляват хората. В резултат на това наблюдаваме една силна фрагментация и разпиляване на вота сред редица по-малки политически субекти, в които се фокусират ad hoc някакви кратковременни надежди.
- Така ли може да си обясним интереса към партия „Величие“, която е изненадата на тези избори. С търсенето на нещо различно, нещо екзотично, нещо ново…
- Търсенето на политическа алтернатива без всякакво съмнение повиши шансовете на по-малките политически формации, но това стана възможно в съчетание с ниската избирателна активност. В противен случай, ако активността бе такава, каквато имахме преди години, или ако щете на нивата от предходните избори, когато говорихме за поне 40%, за да попадне една политическа партия в парламента трябваше да има поне 100 000 гласа. В момента, ако приемем, че избирателната активност е около 30 и няколко процента, това прави приблизително 2 милиона гласа, а за преодоляване на 4% бариера се оказват достатъчни дори 80 000 гласа. Това, между другото, е много сериозен феномен.
- Защо?
- Защото това може да има изключително важно значение и сериозни последствия. В момента, под емоцията на изборната нощ, не си даваме сметка, че при тази ниска избирателна активност тежат контролираният и купеният вот. Ясно е, че при ниска активност печелят партиите с твърди ядра и в резултат на това имаме по-добро представителство на ГЕРБ и ДПС. Но дори и овластените политически субекти като тях имат ниска политическа легитимност, доколкото са избрани от по-малко хора, имащи право на глас. И друго. Припомням, че от избирателната активност зависи и дали последващи референдуми ще имат задължителен или препоръчителен характер. Отварям темата за референдумите, защото те се оказват изключително важен инструмент и много активно се експлоатират не само в предизборните периоди, но и целогодишно. Знаем, че те са на „въоръжение“ в няколко от политическите партии, които често посягат към тях. По закон, за да са длъжни българските власти да се съобразят с решението на едно общонационално допитване, то в него трябва да са участвали най-малко толкова хора, колкото са гласувалите на последните парламентарни избори, като поне половината от тях да са гласували „ЗА“. И така, в едно бъдещо национално допитване ще трябва да са участвали най-малко толкова хора, колкото са гласували на последните парламентарни избори. Тоест, вече 2 милиона гласа ще бъдат достатъчни, за да се легитимира резултатът от един референдум. Разбира се, половината от тях трябва да се гласували „ЗА“, а след това вече решенията биха имали задължителен, а не препоръчителен характер. Това е изключително важно. И нещо друго, което се случи, ако погледнем по-важното от вчерашния ден.
- Какви бяха основните интриги…
- Първата политическа сила има задачата за сформирането на мнозинство около себе си. Така ГЕРБ, като първа политическа, ще има отговорността да направи кабинет.
- Това колко голямо предизвикателството ще е…
- Ще е изключително голямо, защото, ако ви върна в началото на разговора, казахме, че ГЕРБ се връща като сила след три години изолация. ГЕРБ си върна водещата роля. И очакванията са именно към тях да успее да направи мнозинство.
- Как ще се случи?
- Това е трудно да се предположи, защото трябва да разберем окончателната подредба на политическите сили между второто и четвъртото място. Трябва да изчакаме окончателните данни на ЦИК заради малките разлики. А това също стана възможно заради ниското ниво на избирателната активност.
- Имаме и седма политическа формация в парламента?
- Тя оказва влияние върху конфигурацията в парламента и търсенето на мнозинство за редовен кабинет. Когато заговорих за тази седма политическа формация, нека обърна внимание върху няколко важни сигнала. Първо, наказателният вот. Той се оказва съсредоточен в тези нови по-големи и по-малки антисистемни партии. Това е сигнал, че имаме политическа криза – традиционните политически формации вместо да вдъхновяват, пораждат разочарование и не успяват да консолидират дори собствените си избиратели. Допълнително спиралата от избори ерозира доверието в политическия процес, а ние вървим от все по-ниска към по-ниска избирателна активност, което вече води до криза на представителността. А оттам и на легитимността на субектите, които очакваме да ни представляват. И ето изненадата - „Величие“.
Тази политическа формация в пределекторалните сондажи се появяваше, но не с толкова значим дял, и по тази причина попадаше в категорията „други“.
В контекста на предизборната кампания, която се лашкаше от скандал в скандал в националните медии. В Интернет обаче тази кампания не протече така. Партиите още от местния вот миналата година акцентират върху своето присъствие в Интернет. Този вид кампании набираха допълнителна скорост в пандемичните години - между другото, този процес бе особено силен през 2021 година, когато прекият контакт с избирателите беше ограничен, а тогава ни се наложи три пъти да ходим на избори. Тогава политическите партии ефективно опознаха силата на виртуалната кампания и ми прави впечатление, че доброто познаване как този тип кампания въздейства на избирателя се оказва все по-важно за електоралното представяне на формациите. А като цяло за кампанията на „Величие“ бе много характерно използването на социалните мрежи, tiktok, YouTube и т.н. И като прибавим ниската избирателна активност, се получава пробивът. И друго интересно се наблюдава. Вотът в столицата. 24-ти многоизбирателен район вероятно ще се окаже един от рекордьорите с ниска избирателна активност. По данни от екзитпол-проучванията на водеща позиция в София отново ще бъдат ПП-ДБ, но именно при тях се регистрира значителна електорална ерозия. Подкрепата за тях се съсредоточава в столицата, което обуславя тенденция за ерозия в цялата страна.