С нападението на Германия срещу Полша на 1 септември 1939 година започва Втората световна война. Хитлер използва една пропагандна лъжа като претекст, за да нахлуе на чужда територия. Повтаря ли се тази история днес?
Вечерта на 31 август 1939 година войници от СС превземат германската радиостанция в Глайвиц, Горна Силезия (днес Гливице в Полша). Те излъчват на полски език послание, призоваващо към въоръжени действия срещу националсоциалистическа Германия. Целта е да се разпространи заблудата, че полски войници са нападнали и завзели радиостанцията. За повече правдоподобност войниците от СС оставят на място трупа на един полски цивилен гражданин, убит преди това именно за тази цел. Фалшивото нахлуване е част от поредица подобни инсценировки на гранични провокации. Хитлер се нуждае от причина да започне война за превземането на Полша – в своята расистка идеология той мечтае да осигури нови „жизнени пространства“ за германците на изток.
Началото на Втората световна война: реч на Хитлер в Райхстага
По.малко от 24 часа по-късно, сутринта на 1 септември 1939, Вермахтът напада Полша, без да обявява война. В същия ден Хитлер държи реч в Райхстага, която се предава пряко по радиото. "Тази нощ Полша за първи път стреля с редовна войска на наша собствена територия. От 5,45 часа тази сутрин отвръщаме на стрелбите. Отсега нататък на бомбите ще се отговаря с бомби! Този, който използва отровен газ, ще бъде атакуван с отровен газ. Този, който не спазва правилата за хуманно водене на война, не може да очаква от нас да ги спазваме. Ще водя тази борба, независимо срещу кого, дотогава, докато не бъдат гарантирани сигурността на Райха и неговите права."
Министерството на пропагандата на нацистка Германия издава указание във вестникарските заглавия да не се използва думата „война“. В съответствие с речта на „фюрера“ да се казва: „Германия отвръща на удара“. Една лъжа става претекст за нападението, което слага началото на Втората световна война. А нападателят се представя за жертва.
Инсценираното нападение срещу радиостанцията в Глайвиц служи на три цели, казва пред ДВ историкът Матиас Оперман: „На първо място германското население, което в никакъв случай не е било въодушевено от войната, е трябвало да бъде убедено, че Полша я е провокирала, поради което е неизбежна. На второ място, в същото е трябвало да бъдат убедени и страни като Великобритания и Франция. И на трето място – става дума за историческо позициониране. Хитлер търси пропаганден повод да нападне Полша, но не държи на неговата достоверност, тъй като историята се пише от победителите“.
Франция и Великобритания, които са съюзници на Полша, прозират маневрите на Хитлер. Два дни след нахлуването те обявяват война на Германия. Но така и не оказват военна помощ на Полша – комбинация от военна предпазливост, политически колебания и стратегически пропуски.
Нахлуването на Червената армия и окупацията на Полша
Вермахтът напредва в Полша бързо и брутално. Той разполага с голямо количество танкове и самолети. „Поляците се впуснаха срещу картечниците с кавалеристи. Една такава кавалерийска атака дори прегази първата ни линия. Но след това те се натъкнаха на танковете и това, разбира се, беше краят“, разказва бившият войник от Вермахта Алберт Зефранек. На 17 септември и Червената армия нахлува в Полша. Хитлер и съветският диктатор Йосиф Сталин са сключили непосредствено преди войната т.нар. Пакт за ненападение, който предвижда подялбата на Полша. Пактът не спира Хитлер по-късно да нападне и Съветския съюз.
Четири седмици след нахлуването в Полша се стига до капитулацията на Варшава. Нацистите празнуват успеха на своята светкавична война. Нападението и германската окупация водят до смъртта на повече от пет милиона полски граждани, повечето от които са цивилни. В изградените от нацистите концентрационни лагери започва избиването на евреи и много други хора от цяла Европа. Половината от избитите евреи са полски граждани. Това нападение срещу Полша обременява германско-полските отношения и до днес.
Последствията от нападението за днешната политика
Жестокостите по време на Втората световна война и на Холокоста дават отражение върху външната и отбранителната политика на Федералната република и до днес. Поради този факт се спори и толкова интензивно относно оказването на военна помощ на нападнатата от Русия Украйна. Представата, че германски танкове отново могат да воюват на чужда земя, отблъсква мнозина германци.
Пак в същия контекст трябва да се постави и отношението на Германия към газопровода „Северен поток-2“, преминаващ от Русия към Германия през Балтийско море. Историкът Матиас Оперман отбелязва: „Когато се разглежда днешното положение, не бива да се забравя, че пактът между Хитлер и Сталин бе предпоставка за нападението на Хитлер срещу Полша. Затова смятам, че в политически, морален и психологически план Германия е длъжна да не прави разлика между своите собствени интереси в сферата на сигурността и тези на Полша. И ако едно полско правителство отправя предупреждения срещу Русия, то знае защо. Ето защо бе голяма грешка на германската външна политика да подкрепя проекта „Северен поток-2“.
Сравнения с руското нападение срещу Украйна
Престъпленията на нацистка Германия не могат да се сравняват с нищо друго. Но могат да се направят някои връзки между тогава и сега – с руското нападение срещу Украйна. Така например и за двете нападения бе предприета силна пропагандна подготовка. Освен това държавната пропаганда циментира наратива, че „Русия всъщност е застрашена и трябва да се отбранява срещу фашизма“, посочва пред ДВ изследователят на конфликти Матиас Дембински. „Създадена бе представата, че Русия води отбранителна битка срещу Запада, който подкрепял фашистките сили в Украйна и искал да унищожи Русия.“
Историческият опит би могъл да изиграе голяма роля за ориентацията в настоящето. „Най-важната поука е, че либералните демокрации не бива да вярват, че могат да разубедят тиранин, който е начело на режим, стремящ се към война“, казва Матиас Оперман. „Те не биха могли да постигнат това нито чрез политически, нито чрез териториални или икономически отстъпки. Опитите за умиротворяване не водят до нищо - само решителното възпиране и готовността в краен случай да се използват и военни средства.“