Живеем в свят, в който всяко ново нещо е недобре забравено старо. Това ясно се наблюдава в последователно прокарваната политика на евроатлантическия слугинаж в Софийската общинска управа. За пореден път се създава повод за безсмислена конфронтация в поредните предсрочни парламентарни избори. След като не успяха да сменят името на катедралата „св. Александър Невски“, сега се опитват да променят едноименното название на площада на "св. Иван Рилски". Явно инициаторите залагат на две неща. Първо противопоставяне на двама светци и тяхното обезличаване в историческата памет и второ, създаване на опасен сегмент от предизборната кампания, ориентирана към компрометиране и изпразване от съдържание на свети имена от православната история. Професионалистите в тази тема вече написаха своята обоснована позиция по въпроса.
Все пак трябва да се зададе въпросът - защо сега? Ясно е, че се поставя отново на изпитание българското търпение. Спазва се принципът „на война (на избори) като на война“ т.е. всичко е позволено. Прави се опит да се повтори историята с разрушаването на паметника на Съветската армия. Нека инициаторите на тази акция да обяснят публично какво налага точно днес и сега тази промяна. Вероятно се смята, че в суматохата около изборите това ще мине безнаказано и ще увеличи финансовите сметки на поредния безродник, следващ послушно заповедите на Посолството. Явно обслужващият слугинаж не следи добре глобалните процеси, или живее с погрешната илюзия, че ще бъде защитен от сегашните си господари след идването на новите.
Историята е доказала, че англосаксонците обещават, използват и захвърлят, но не защитават. Надеждата, че внуците на комунистическите династии след поредната промяна на господаря ще оцелеят е минимална. Това означава, че резките движения, свързани с преименувания на площади и паметници вече е опасна за евроатлантическите послушници. Гаранцията за безоблачно и сигурно, осигурено финансово и политическо бъдеще все повече намалява.