Народното събрание прие на първо четене законопроекта за българския език, внесен от „Възраждане“. При гласуването той получи 153 гласа „за“, а депутатите от ДПС не участваха във вота. Текстовете създават обща правна рамка за държавната политика по отношение на българския книжовен език и уреждат употребата му в публичната сфера.
Вносителите посочват, че изисквания за използването на българския език вече се съдържат в повече от 100 закона, но липсват единни правила, координация и ясен механизъм за отговорност при нарушения. Проектът не засяга личната и неофициалната употреба на езика, както и правото на гражданите да използват други езици в частната сфера.
Къде ще се изисква български книжовен език
Задължителната употреба на българския книжовен език е предвидена при работата на държавната и местната администрация, в правосъдието, образованието, здравните услуги, националната сигурност, обществения ред и отбраната. Проектът включва и международните събития, провеждани в България. Те трябва да бъдат организирани на български език, като при необходимост се осигурява превод.
Правилото се отнася и до публичните надписи, съобщенията и обозначенията върху сгради, превозни средства и униформи на длъжностни лица. Транслитерация на латиница ще бъде възможна под текста на кирилица. Чужд език ще се допуска при условията на специален закон или когато употребата му е свързана с търговска или туристическа дейност.
Правила за медиите и електронните устройства
Законопроектът предвижда обществените доставчици на медийни услуги да излъчват програмите си на български книжовен език, при изключенията, предвидени в Закона за радиото и телевизията. Държавата трябва да насърчава и специализирани предавания, рубрики и материали, посветени на българския език и писмеността.
Предвижда се държавен стандарт за българската форма на кирилицата. Той трябва да се използва от държавната и общинската администрация, а държавата ще създава условия за разработването и разпространението на български шрифтове. Проектът поставя изисквания и към техническите и програмните параметри на електронните и мобилните устройства, предлагани на българския пазар, така че да поддържат и изобразяват българските кирилски знаци.
Консултативен съвет и санкции
Към Министерския съвет се предлага да бъде създаден Консултативен съвет за българския език с представители на научните, образователните и културните среди. Съветът ще координира институционалната политика, ще предлага мерки за развитието на езика и ще изготвя годишен доклад за състоянието на езиковата среда. Предвидено е решенията му да имат препоръчителен характер и органът да няма самостоятелни контролни правомощия.
Нарушенията ще се санкционират по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Конкретният размер на глобите не е записан в самия законопроект, а трябва да бъде определен с подзаконов нормативен акт на Министерския съвет.
По време на дебата Димитър Здравков от „Прогресивна България“ заяви: „Трябва да се помисли сериозно дали да не се промени и самото заглавие на закона“. От ГЕРБ-СДС Красимир Вълчев подкрепи необходимостта от закон, но посочи, че текстовете могат да бъдат подобрени между първо и второ четене.
Предложенията за промени ще се приемат в срок до три седмици. След това законопроектът трябва да бъде разгледан и гласуван на второ четене. Одобрението на първо четене не означава, че законът вече е в сила.
Източници: bnrnews.bg, paragraf.bg