Политици от опозицията, протестиращи граждани, дори и журналисти. Информацията за подслушване става все повече, а властите потвърдиха принципно част от фактите. Официално обаче проверките продължават.
През последния месец политическият живот в България за пореден път се фокусира върху съмнения за незаконно подслушване. Тема, която периодично занимава обществото през над 30-годишния преход, но така и не доведе до създаването на гаранции за ефективен контрол над тази дейност на службите.
Данни за незаконно използване на специални разузнавателни средства (СРС) бяха изнесени първоначално от съпредседателя на „Демократична България“ Атанас Атанасов. Те бяха потвърдени от служебния вицепремиер и вътрешен министър Бойко Рашков. След това документи в тази посока показаха и други, сред които адвокат Николай Хаджигенов и Арман Бабикян от „Изправи се! Мутри, вън!“, както и лидерът на гражданското движение БОЕЦ Георги Георгиев. И тримата – активни участници в миналогодишните протести срещу тогавашния премиер Бойко Борисов и Иван Гешев, който е главен прокурор и в момента.
Тази седмица Рашков потвърди и съмненията, че сред неправомерно подслушваните има „не само политически и обществени дейци, а и протестиращи граждани“. И заяви, че ще предаде всички данни, които е получил за това, на следващото Народно събрание.
Проверки започнаха в Националното бюро за контрол на СРС, прокуратурата и МВР. За последно от държавното обвинение съобщиха в началото на месеца, че разпитват свидетели и изземват документи, но все още не са открили доказателства за незаконно подслушване.
Какво разбрахме досега по тази тема, какво следва и има ли вариант тази ситуация да не се повтаря повече? Потърсихме отговори на тези въпроси и ги обобщаваме в следващите редове.
Политици, протестиращи, журналисти
Първоначалната информация на Атанас Атанасов беше за незаконно подслушвани 32-ма политици, включително партийни лидери и водачи на листи за изборите на 4 април.
Тази информация бързо беше надградена от Хаджигенов и Бабикян, които показаха в ефира на БНТ списък с искания от Специализираната прокуратура за прилагане на СРС, подадени в Специализирания наказателен съд. По думите им става въпрос за проследявани поне 82-ма опозиционни политици, не само от т.нар. протестни партии, а включително и от БСП.
Хаджигенов потвърди автентичността на показаните от него документи пред Свободна Европа и заяви, че ако бъде избран за член на следващото Народно събрание, ще предложи създаването на временна комисия, която да провери всички тези данни.
„Докато имаме този главен прокурор, ние не можем да разчитаме на правосъдие там, така че ще трябва парламентът да се заеме с тази тема. Това скандал ще е още една стъпка в посока към предсрочно прекратяване на мандата на ВСС и Иван Гешев, както и към реформа в прокуратурата“, каза Хаджигенов.
Ден след появата му пред БНТ на 3 юни, Бюрото за разследващи репортажи и данни (BIRD) публикува анализ на няколко документа, получени от екипа му. Според изданието те свидетелстват за проследяване на протестиращи по дело за държавна измяна, образувано в разгара на миналогодишните демонстрации.
От публикуваните документи става видно, че сред подслушваните политически и граждански активисти са членове на движението на Мая Манолова „Изправи се.БГ“, „Системата ни убива“, „Отровното трио“ и други. Седмица по-късно BIRD информира, че прокурорската преписка, в рамките на която са използвани част от въпросните СРС, е активна и в момента.
Георги Георгиев от БОЕЦ пък публикува във Фейсбук получени от него документи, от които е видно, че той също е бил обект на подслушване заедно с няколко журналисти, включително от Франс прес. Действията по проследяването им също се свързани с въпросното дело за държавна измяна, потвърди Георгиев пред Свободна Европа.
"Доказателства има"
Всички тези данни бяха предадени на служебния вътрешен министър Бойко Рашков, който до края на 2018 г. беше председател на Бюрото за контрол на СРС. Като такъв той неведнъж влизаше в публичен конфликт с прокуратурата и службите, обвинявайки ги, че възпрепятстват проверки за незаконно подслушване.
„Първо, има такива случаи и те не са един и два. Второ, тези действия са били предприети от едни специализирани органи в нашата страната, по отношение на които на 45-ия парламент не му стигна времето да се занимае с тях. На следващо място мога да кажа, че са проследявани граждани – не само политически и обществени дейци, а и протестиращи граждани“, каза Рашков по време на отчета за първия месец на служебния кабинет във вторник.
Тогава той потвърди не само съмненията, че кръгът от подслушвани лица не се изчерпва само с политици, но и данните, че формалното основание за тази дейност е било разследване за държавна измяна.
„На следващо място мога да кажа, че правната обосновка за предприемане на тези действия е едно престъпление, което в нашата практика няма място, откакто е създаден Наказателният кодекс (НК). Това е съставът на член 95 от Особената част на НК, който предвижда, че някой иска да събори властта чрез участие в бунт, въстание и т.н.“
По думите на Рашков един от най-важните въпроси в този казус е „как едни протестиращи граждани по улиците, едва ли не, са обявени от тези специализирани органи, че са се подготвяли да осъществят подобно събаряне на властта“.
"Паралегалната цел" на това дело
Образуването на разследване за държавна измяна беше официално обявено от самата прокуратура още в средата на юли миналата година. Точно седмица след началото на протестите с искане за оставка на третия кабинет на Борисов и на главния прокурор Гешев.
Тогава държавното обвинение разпространи стенограми и аудио записи от използвани специални СРС спрямо обвиняемия бизнесмен Васил Божков, журналиста Огнян Стефанов и бившия депутат от БСП Александър Паунов. От тях ставаше ясно, че тримата обсъждат току що започналите протести и политическите намерения на Божков.
Веднага след публикуването на тези стенограми и записи, говорителката на главния прокурор Сийка Милева каза пред медиите, че от едно от разследванията срещу Божков са отделени материали, по които е образувано ново досъдебно производство по глава Първа от Особената част на НК. Там са изброени престъпленията против републиката, сред които държавна измяна, предателство и шпионство, диверсия и вредителство.
Още тогава правозащитникът адвокат Михаил Екимджиев прогнозира пред Свободна Европа, че образуването на дело за най-тежкото престъпление в НК „означава, че поголовно могат да бъдат използвани СРС, за да бъдат контролирани лидерите на протестите“. Година по-късно юристът потвърждава, че на базата на публично появяващите се документи, очевидно прогнозата му е била вярна.
По думите му „за всеки вещ в наказателното право е ясна паралегалната цел на това безумно досъдебно производство“ – създаване на формално основание за подслушване, външно наблюдение, арести, претърсвания.
„Образува се безумно наказателно производство за опит за преврат, което формално легитимира действията по свръхупотреба на СРС. На формално ниво Сийка Милева е права [че няма данни за незаконно подслушване], защото според прокуратурата ние сме подслушвани, за да бъде предотвратен опит за преврат. Всички ние обаче сме наясно дали това беше опит за преврат или легитимен протест срещу самозабравила се клептокрация и налуден главен прокурор.“
Липса на съдебен контрол
Екимджиев определя действията на държавното обвинение в този случай като „един стар тоталитарен похват, използван от диктаторите в мракобесни режими като Русия, Беларус и някои Средноазиатски републики“.
„Това, за съжаление, се случи в една държава, в чиято конституция е записано, че е правова, която е член на НАТО и ЕС. Очевиден парадокс, който показва неадекватността на прокуратурата и нуждата от структурни промени в статуса на прокуратурата и главния прокурор.“
Според Екимджиев този развой на нещата не би бил възможен, ако българският Наказателно-процесуален кодекс (НПК) предвиждаше съдебен контрол при образуването на досъдебно производство в прокуратурата и повдигането на обвинение.
„Ако бъде въведен съдебният контрол още в началото на наказателното производство – при повдигането на обвинение или дори при образуването на дело срещу конкретно лице, независим съд ще преценява дали прокуратурата има реални основания да направи това. Оттук вече индиректно ще бъдат контролирани и основанията за използване на СРС, и задържането под стража т.н.“
Правозащитникът подчертава, че подобна законодателна промяна може да бъде приета от обикновено парламентарно мнозинство – чрез поправка в НПК. По думите му, за да бъде ефективно ограничено влиянието на главния прокурор обаче, се необходими още промени в НПК и Закона за съдебната власт, чрез които да се премахне възможността висшестоящите обвинители „да дават задължителни указания, свързани с вътрешното убеждение на наблюдаващите конкретни досъдебни производства прокурори“
„Така ролята на главния прокурор от тираничен полубог, може да бъде сведена до един администратор с главно координационни и организационни функции“, смята адвокат Екимджиев, който смята, че при събиране на конституционно мнозинство според него прокуратурата трябва да бъде извадена от съдебната власт и преместена в изпълнителната.