Константин "Тити" Папазов е роден през 1967 г. в София. Играл е баскетбол в мъжките отбори на Левски, Славия и Своге от 1986 до 1991 г. През 1994 г. е избран за президент на баскетболен клуб „Славия“, с който печели шампионската титла и купата на страната за 1997 г. През 1998 г. става треньор на „Левски“, където работи до 2004 г., като печели две шампионски титли и един път Купата на България. В периода 2001-2003 г. е селекционер на мъжкия национален тим. От 2004 г. до 2006 г. е треньор на Лукойл Академик. През 2005 г. е треньор на женския национален отбор по баскетбол, а през 2007 г. отново става треньор на мъжкия национален тим. Същата година е кандидат за кмет на София.
Днес той отново е начело на баскетболния Левски.
Специалистът говори пред Факти.бг за базата, целите и бъдещето пред "синия" клуб, както и за предизвикателствата пред баскетбола у нас
- Всички погледи в България са насочени към футбола през последните години. Според вас другите спортове, включително баскетбола, по недооценени ли са у нас?
Определено, да. Това обаче не е само в България, а и в световен мащаб. Просто футболът е спортът, който привлича най-много зрители.
-Какво според Вас трябва да се направи, за да се подобрят условията за развитието на баскетбола в страната? Има ли нужда от строежа на нови бази?
Безспорно, най-важното е базата, а това е нещото, по което България в момента отстъпва. Надявам се че в близките години, с помощта на Европейския съюз, ще бъде обърнато сериозно внимание на инфраструктурата и строежа на базите, за да може да се подобрят условията и да има къде да практикуват младите. Като цяло, в страната има проблем с масовия спорт, а оттам вече идва и липсата на голямо спортно майсторство.
-Какви са предизвикателствата пред българския баскетбол?
Като във всеки друг спорт. България не е голяма европейска или световна сила. Българският баскетбол за мъже се намира между 15 и 24 място в света. Когато надскочим себе си, можем да станем най-много 12-ти. На последната квалификация останахме 26-ти. Наистина трябва да се стремим към място в Топ 10, но това е изключително трудно. След разпадането на Съветска Русия и Югославия, отборите станаха от 2 на 9, всеки със сериозна школа и традиции в този спорт. Като прибавим Италия, Испания, Франция и Турция става ясно, че да се наредим сред първите 13 би било доста сериозно предизвикателство.
-Какви са отношенията на БФБ и държавата?
Предполагам, че са по-скоро добри. Не можем да се оплачем от липса на финансиране. Без да има грандиозни успехи в този спорт, има добро отношение от страна на държавата. Все пак, след футбола, вторият най-популярен спорт у нас е баскетболът. Макар че волейболът представлява страната ни на световно ниво, баскетоболът продължава да бъде по –популярна игра, особено на клубно ниво. Волейболните национали са в България само лятото,а през другото време, посещаемостта на мачовете е нищожна.
-Преди няколко дни записахте 3-ти успех за сезона в НБЛ, разгромявайки Спартак Плевен. Наистина ли разликата в класите на Левски и Академик спрямо другите отбори е толкова голяма?
Разликата спрямо другите отбори я прави Академик. Отборът на Спартак Плевен просто направи много слаб мач. При всички случаи обаче, Левски и Академик са двата отбора, които превъзхождат останалите.
-А какви са целите на отбора през настоящия сезон?
Левски игра три финала през миналия. Гоним най-малко повтаряне на този успех.
-Преди седмица Левски се наложи над Морнар в мач от Балканската лига. На 14 ноември следва двубой с Куманово (Македония). Готов ли е отборът за нов успех?
Надявам се. Готвим се. При всички случаи победата над Спартак, макар противникът определено да не беше в най-доброто си състояние, дава самочувствие на отбора и се отразява положително на психиката на играчите. Естествено не бива да забравяме, че отиваме на едно много тежко домакинство, 4500 зрители ще подкрепят опонените ни. Все пак, смятам, че ние сме по-класния тим и трябва да успеем да спечелим.
-Лукойл се явява единствен сериозен конкурент на Левски. Дербитата между двата тима предизвикват сериозно напрежение и са чакани с нетърпение от феновете. Ще ни разкажете ли малко повече за това двуостро съревнование?
По точно е да се каже, че ние сме конкурент на Лукойл, а не те на нас. Мачовете с Академик са голямо предизвикателство не само за Левски, но и за всеки отбор в НБЛ, тъй като Лукойл е абсолютен хегемон в страната в последните години. Имат само 3 загубени купи в този период. Тимът продължава да поддържа сериозна дистанция пред другите български отбори и за да бъде детрониран трябва да срещне много сериозна селекция срещу себе си.
- Вярвате ли, че в близко бъдеще българският национален тим по баскетбол ще успее да се класира за СП?
Най-рано теоретично това може да се случи през 2019 г., тъй като на световното през 2014 нямаме право на участие. Новата формула на ФИБА със сигурност ще даде по-големи шансове на отбори от по-ниска класа, какъвто е и нашия, да бъдат допуснати до квалификации. Досега регламента действаше като затворена система и за да се класираш на световно, трябваше да си осигуриш място поне в Топ 6 на европейското, което граничеше с невъзможното за нашия отбор. Сега ще играем квалификации и макар че ще бъдем поставени в урната на аутсайдера, ако се представим на ниво, поне ще имаме шанс. Има младо поколение - набор 93’,94’, 95’, което е много силно и се надявам, когато узрее, 25-26г, именно то да класира България на световни финали.
- Ако трябва да определите някой, то кой според Вас е най-добрият играч в баскетболното ни първенство?
Според мен това е Брандън Хийт. Независимо, че Лукойл Академик привлече много класни играчи, в лицето на Уоткинс, Грийн и Абукар, в крайна сметка те играят само от два месеца с отбора, докато Хийт е тук от три сезона и със своите игри, особено във важните мачове доказа, че всеки цент, който му плащат е заслужен.
-Какво е отношението ти спрямо факта, че в България, и не само в баскетбола, все повече се търси качеството чрез чужденци, а не от родни играчи и наши таланти?
На първо място, родните таланти са много малко. В доста от случаите чужденците излизат по-евтино от добрите български играчи, които имат много висока цена. Освен това, чуждите играчи са много по-атрактивни. Америка е заляла целия свят и всяка година излизат 1 куп колежани, взели своето образование. Чисто психологически, е считано, че американците са най-добрите в този спорт и това няма как да не повлияе и на селекцията. Ние за първа година сме без американец. Имаме само един сърбин, на който сигурно баба му или прабаба му е българка.
-Как върви работата с подрастващите в клуба, с бъдещето на отбора? Обръща ли се нужното внимание на Детско юношеската школа /ДЮШ/ към клуба?
Със сигурност. Ако нещо е свършено както трябва, то това е работата с децата през последните 3 години. Въпреки многото спекулации относно полезността от привличането на Радко Йосич от ЦСКА Москва, той е специалист от много висока класа. И резултатите не закъсняха - от 6 възможни възрасти, Левски спечели три златни и три бронзови медала.Това показва че се работи правилно и отбора напредва, като след 4-5 години, децата ще са пораснали и ще бъдат готови за мъжкия отбор на Левски. Надявам се, че щом сега са първи сред своите възрасти, то това добро представяне ще продължи и само ще надграждаме още повече. Тези деца ще бъдат в основата на един бъдещ Левски. Това е смисълът на детската школа, все пак.
Кое бихте определили като най-големия си успех в кариерата си като треньор?
При всички случаи, това са успехите, които съм постигнал в България като резултати за първенства и спечелени купи.
Според мен обаче най-големият ми успех е представянето на Лукойл в Европа. И в двете години играхме много силно. Там нивото определено е много по-високо и беше незабравимо изживяване за мен самият. След тези европейски мачове, благодарение на натрупания опит, определено се чувствам по-уверен в своите възможности,по-подготвен.
-Имате славата на изключително импулсивен и емоционален човек. Това как се отразява на работата Ви като треньор?
Много добре. Държи ме буден през цялото време.