Габриел Жесус без съмнение бе един от хитовете през лятото, когато премина от Манчестър Сити в Арсенал, но ето, че няколко месеца по-късно мнозина са готови да оспорят качествата му на централен нападател, въпреки титулярното място, което му осигурява Микел Артета. Каква е причината, сигурно се питате. Вярвате или не, бразилецът поставя основите на един съвършено нов тим централни нападатели - дефанзивни. Майкъл Кокс от The Athletic компилира няколко любопитни ситуации и статистики, които недвусмислено доказват, че №9 в състава на „топчиите“ предлага нещо изключително в момента.
Онези от вас, които са гледали дербито с Челси през уикенда, сигурно са останали доста отегчени от липсата на голови положения. Самият аз бях сред тях, но това не означава, че трябва да пренебрегваме работата на двата тима в отбрана, защото в неделния следобед видяхме някои страхотни тактически съревнования. Кокс обръща внимание на една конкретна ситуация - тази преди „артилеристите“ да стигнат до победния гол след корнер и неразбория в наказателното поле на „сините от Стамфорд Бридж“.
В 62' домакините опитваха да изнесат топката през централните си бранители. Тревор Чалоба комбинира с Тиаго Силва, докато Габриел Жесус е наблизо и опитва да упражни висока преса. Правилото до момента обаче задължаваше нападателите да застават между двамата защитници, за да отнемат опцията за повторно подаване помежду им. Така топката трябва да се придвижи към бека, към халфовата линия или да бъде пратена с дълъг пас напред. В масовия случай подобни действия изискват подкрепа от пресиращия тим с повече футболисти - крилото трябва да натисне крайния бранител, халфовете трябва да са по-близо до своите съперници, а централните бранители да са едновременно близо до нападателите и не прекалено далеч от своето наказателно, за да имат еднакъв шанс за успех при борба за висока топка и преследване на дълъг извеждащ пас. При ситуацията с Жесус обаче се забеляза разлика, която мнозина биха пренебрегнали с лека ръка. Той непросто застава между Чалоба и Силва, а скъсява дистанцията със своя сънародник, докато в един момент не го атакува и не му отнема топката. В онзи момент кълбото отива в Букайо Сака, той връща към Жесус, а Едуар Менди прави спасяване в корнер, за да може секунди по-късно от следващото положение да падне и голът.
Агресивната му игра обаче има и своя негативен аспект. Габриел извършва и най-много нарушение сред колегите си нападатели в Англия. Той е направи 24 фаула и има 4 жълти картона, което го поставя под риск скоро да бъде лишен от състезателни права за една среща.
Има риск то цялата тази информация да предположите, че Габриел Жесус би бил по-полезен в халфовата линия, но друга статистика все пак доказва, че той си остава човек за атаката. „Деветката“ е фаулирана внушителните 36 пъти от противниците. За сравнение Иван Тони е втори в тази класация с 24 спечелени нарушения. Това се дължи не само на удивителната му техника, но и на умението да застава почти винаги между топката от съперника, когато ситуацията го изисква.
Традиционалистите във футбола няма как да не гледат критично най-вече върху факта, че Габриел Жесус няма отбелязан гол от 9 поредни мача във всички турнири. Все пак това би следвало да е основната роля на голмайсторите. Но динамиката на съвременния спорт изисква подобно нестандартни решения да бъдат част от арсенала на всеки един футболист и клуб, защото в противен случай съперниците лесно разбират какво е необходимо да правят, за да спрат даден нападател. Новата бразилска звезда на Арсенал е напът да революционализира поста на класическия реализатор, но само при условие, че започне отново да бележи ежеседмично и в същото време запази желанието си да печели топката възможно най-често за своя тим.