Преди Европейското, на което сме съдомакини, бях сигурен, че последният мач от груповата фаза България - Словения ще определи победителя в групата във Варна. Бях оптимист, че ще се разминем със словенците и Франция в директните елиминации в България, което щеше да означава поносим път към 1/2-финалите на първенството.
Утре ще играем със Словения и има угроза да завършим четвърти в групата и да премерим сили с "петлите" още на 1/8-финалите във Варна.
Съдомакини сме на форума, няма да е лошо Словения да победи днес Хърватия и да си гарантира първото място в Група В, а утре да излезе по-лежерно в мач срещу съдомакина България.
Така бихме имали по-големи шансове срещу тях. А иначе записахме домакински загуби от Испания и Хърватия. Това е изненадващо за волейболна България. Успехите срещу Финландия и Украйна не дойдоха лесно.
Нашият тим има нужда от подкрепа и още вярвам, че може да играем 1/2-финал на Европейското.
Но сякаш след този форум трябва да се премине към подмладяване. Младежите и юношите ни се представиха отлично за Световните първенства това лято.
И май идва времето, в което до Александър Николов на полето да виждаме брат му Симеон, Лазар Бучков, Александър Къндев и още младежи и юноши от гарнитурите ни, които са свикнали да побеждават, когато обличат националната ни фланелка, макар и не още в А-тима.
Ще е прекрасно "лъвовете" да пробият до Топ 4 на Европейското, което се провежда сега. Но по-скоро, ако се случи ще е заради някой моментен импулс в пресявките и домакинския фактор.
Волейболът е колективният ни спорт с най-голям потенциал за успехи при мъжете в следващите 10-ина години. Но в момента ситуацията за А-тима е много тежка и никак не е престижно да падаме с по 1:3 във Варна от Испания и Хърватия, които са супер сили във футбола, но не и във волейбола.
Коментар на Тервел Илиев