В центъра на на разрухата Левски най-сетне направи първите стъпки към правилния път. Отборът далеч не играе бляскаво, но най-сетне започна да налага някаква стратегия за развитие. В мачовете срещу Ботев (Пловдив) като титуляри излязоха трима юноши от академията. 18-годишните братя Цоневи и Владислав Мисяк все още не могат да бъдат наречени звезди, но с присъствието си на терена те сякаш върнаха синия дух на Герена.
И тримата имат още много какво да учат в техническо и тактическо естество, но желанието, с което играят, компенсира техните недостатъци. За разлика от спорни чужденци като Бру, Туре и Бастос, юношите знаят каква емблема стои на гърдите им и са готови да вършат много мръсна работа по терена, ако не им се отдава да блестят с голове.
Именно с това Борислав Цонев спечели „синята“ публика през изминалата есен. Той не винаги правеше феноменални игри, но пък за сметка на това не се страхуваше да помага в защита, да скача при единоборства и да се валя в калта, ако това ще помогне на отбора му. Именно заради голямото си желание той си изкара червен картон в последните минути на мача срещу Ботев, но щом го е направил от желание за себедоказване, Сектор „Б“ е готов да му прости. Неговият брат Радослав не му отстъпва. Макар и да играе като ляво крило, той всячески се опитва да покрива възможно най-големи пространства от терена и преди всичко да бъде полезен. Ако се налага да влезе остро и да пролее малко кръв, просто го прави. Владислав Мисяк на този етап е футболистът, който показва най-сериозни качества. Вижда се, че има поглед над нападението, съпътствано с бързина и прилична техника. Неговото присъствие направи атаките на „сините“ с една идея по-остри.
Истината е, че Бру, Туре и Бастост вероятно са много по-подготвени от юношите, но на тях просто им липсва желанието за себедоказване. Ако играта им тръгне - добре, ако не, може би следващият път. Нито един от тях не е готов да свърши нещо повече от това, което позицията му предполага. За тях Левски е просто отбор, плащащ им заплати и нищо повече. За сметка на това юношите са готови да пролеят кръв за клуба, без значение какви пари получават и това се усеща.
В мача срещу Локомотив (Пловдив) впечатление направи и Стивън Петков. Момчето бе в основата на първия гол на клуба, като феновете виждат в негово лице новата надежда в нападението на отбора. Истината е, че привържениците искат точно тези момчета да играят в техния клуб. Няма значение дали печелят или губят, важното е, че със себе си те носят бъдещето на клуба. Елин Топузаков прави това, което Антони Здравков започна през есента, но незнайно защо не продължи през пролетта - поетапно налагане на футболисти от академията на клуба и създаване на здрава сплав от български футболисти.
Ако на края на сезона братя Цоневи, Мисяк и Петков бъдат наложени като титуляри, това ще е достатъчен подарък за феновете. Именно това е пътят, който ще извади Левски от кризата. Той няма да е никак лек и ще отнеме време. Вероятно тимът ще се бори за някакви трофеи чак след 2 години, но ще се бори за тях с продукти на собствената школа. Ще харчи много по-малко пари и ще бъде много по-обичан. Младите футболисти имат още много какво да учат, но то ще бъде научено на терена, а не на скамейката. Левски направи първи крачки към правия път, дано да се осмели да го извърви до край.