През последните няколко месеца най-различни специалисти ни обясниха по всевъзможни начини това, че Бразилия е абсолютният фаворит за спечелването на тазгодишното Световно първенство. Обясняваха ни как бразилците имали най-добрата формация, най-талантливото поколение и практикуват най-красивия футбол. В крайна сметка се оказа, че основният фактор за тяхното фаворизиране е това, че те просто са домакини на шампионата на планетата.
Несъмнено Бразилия има много силен отбор, но на дали някога тя е разполагала със слаб такъв. Големият проблем се корени в това, че този отбор е изключително небалансиран. Нулевото равенство с Мексико доказа точно това. Бразилците се опитват да играят много офанзивно, но съставът им сякаш не предполага подобен тип игра. Голямата звезда на бразилците е Неймар, който безспорно има прекрасни качества. Много техничен и изключително повратлив, Неймар е прекрасен лек нападател, можещ да даде много в атаките от дълбочина. За да покаже своите качества обаче, той има нужда от силен централен нападател пред себе си, който да му осигурява празни пространства. С такъв Бразилия не разполага. Фред вече е на години и далеч не е толкова раздвижен, че да може постоянно да притеснява противниковите защитници. Той е много добър консуматор, само че сега трябва да върши мръсната работа за своя отбор, а това не му се отдава особено. Жо, пък е твърде далеч от нужната класа, за да може да окаже някакво позитивно влияние над играта на своя отбор. Така, че Неймар трябва да се надява на добро взаимодействие с Хълк, който обаче изглежда твърде изцеден от тежкия си сезон в Русия.
В халфовата линия е същинска анархия. Луис Густаво реално е единственият типичен опорен халф на този отбор, можещ да подсигурява защитата. Около него има само офанзивни играчи като Оскар и Паулиньо. Като крила за отбора действат или чисти нападатели, каквито са Хълк и Неймар, или преквалифицарани халфове, какъвто е Рамиреш. Незнайно защо пък Луис Фелипе Сколари отказва да използва Вилиан, който направи страхотен сезон в Челси и може да разнообрази атаката на бразилците. Цялата тази анархия прави от Бразилия един объркан отбор, който не е особено ефективен в атака и изпитва трудности в овладяването на центъра. Всичко се върти около Неймар и Оскар. Всички се надяват плеймейкъра да измисли нещо нестандартно, от което да се възползва Неймар. По този начин, обаче върхът за бразилците е невъзможен. Мексико показа, че един по-грамотен тактически отбор, без проблем може да препъне Селесао. Това показа и Хърватия, която ако не беше съдията, като нищо можеше да изтръгне равенство от бразилците, които просто са неубедителни, когато играят срещу силни защитни линии.
Истината е, че Бразилия е отбор, който би могъл да играе прекрасно на контра-атака. Всъщност повечето футболисти на тима са свикнали на точно този тип игра. Бразилците разполагат със силна защита, в лицата на Давид Луис и Тиаго Сила. Бековете им, пък са Марсело и Дани Алвеш, които са достатъчно повратливи, за да могат да преливат играта от защита в нападение. Рамиреш пък е опорен халф, можещ да се възползва и от празните пространства в противниковите халфови линии и да организира бързи контра-атаки. С взривен плеймейкър като Оскар и бързо крило като Вилиан, бразилците могат да организира мълниеносни контра-атаки. Те биха създали нужните пространства и за Неймар, който ще може да покаже реализаторските си качества. По-ирония на съдбата, защитата на Бразилия е много по-качествена от нейното нападение, а това може и да е разковничето, което да даде преимущество на отбора. Бразилските фенове обаче не мислят така. Те искат да гледат една доминираща Бразилия, която атакува непрестанно и не се пази. Бразилците играят пред родна публика, а тази публика не харесва прагматичния футбол, който е най-подходящ за този отбор. Така Селесао са заложници на един стил, който просто няма как да им донесе успех.
Истината е, че на Световното първенство има поне няколко отбора, които имат по-качествени състави от домакините. Преди старта на Мондиала, пък много хора обвиниха Сколари, че в отбора му няма „гении“. Да, в това поколение на Бразилия няма някоя върховна звезда, призната за номер едно то целия свят. Бразилците са свикнали в състава си да имат живи легенди, каквито бяха Пеле, Гаринча, Жаирзиньо, Зико, Ромарио, Ривалдо и Роналдо. Дори на последния Мондиал можеха да се похвалят с Кака. Неймар е много добър, но сякаш сънародниците му малко пораздуха идеята за това, колко голям феномен, всъщност е той. Бразилецът е класен нападател, който обаче все още е много далеч от нивото на Кристиано Роналдо, Лионел Мес, Луис Суарес и още поне няколко имена. В това бразилско поколение няма гении и отборът ще трябва да разчита на колективна игра. В Бразилия обаче на почит винаги е била индивидуалната изява. Бразилците все още вярват, че индивидуалната класа на един футболист може да ги изведе до върха. За тяхно съжаление обаче, ние отдавна не живеем в 70-те, а Неймар е далеч от класата на Пеле или Ромарио.
Когато бразилците станаха световни шампиони през 2002, те имаха звездното трио Роналдо, Ривалдо и Роналдиньо, лидер на отбора пък беше Кафу. Класата на сегашния им отбор е доста далече от тази, с която блестеше последният им шампионски тим. До този момент той не е успял да впечатли никого с играта си, а съдийските рамена постепенно настроиха света срещу него. Истината е, че ако продължат да играят така, бразилците ще отпаднат веднага, щом срещнат някой от по-класните отбори, които участват на Мондиала. Бразилския балон вече издиша, а ако нещо не се промени в играта на Бразилия, той може и да се спука. А, за това са готови да спомогнат Испания и Холандия.