Вярвате или не, Коста Рика е първият отбор, излязъл от най-тежката група на Световното първенство в Бразилия.
Костариканците влязоха на Мондиала като абсолютни аутсайдери, за които се смяташе, че ще са боксовата круша на Италия, Уругвай и Англия. В първите си два мача обаче те победиха Уругвай и Италия, а Англия вече е вън от Световното първенство. След Няколко дни пък Уругвай и Италия ще трябва да решат кой от двата отбора ще продължи напред, защото вече Коста Рика си осигури място на осминафиналите. И най-вероятно отборът ще е първи в „групата на смъртта“, защото ще е много трудно за някой от неговите съперници да преодолее головата разлика, при положение, че костариканците загубят от Англия. Това честно казано ще стане трудно.
Сега целият свят е запленен от малкия и симпатичен отбор, в който реално няма големи звезди и чийто най-силен играч е прекарал последния си сезон в гръцкия Олимпиакос. Ако и се загледате в състава на Коста Рика ще видите, че почти всички футболисти в него играят в САЩ или Латинска Америка. Европейската класа идва от няколко футболисти, които обаче не са част от най-реномираните клубове в света. Това са Джоел Кембъл от Олимпиакос, Брайън Руис от ПСВ Айндховен, Марко Урена от Кубан Краснодар, Естебан Алварадо от АЗ Алкмаар и вратарят на Леванте Кейлор Навас. Това са звездите на този отбор, което на първо четене би значело, че той е абсолютно средняшки тим. Коста Рика обаче може и да не разполага със звезди, но разполага с отбор. Отбор, който носи в себе си един много силен дух, който го бута напред. Гореспоменатите футболисти победиха Италия на Пирло и Балотели, както и Уругвай на Кавани и Годин. Направиха го с феноменално себераздаване, несмирим дух и големи сърца. Те играха заедно, бореха се заедно и дори в най-тежките моменти отказваха да се предадат. Само благодарение на това тези момчета заслужиха подаръка, който им направи съдбата.
Техният стил не се крепи на някакъв блясък и феноменални изпълнения. Той се крепи на тактическа дисциплина, много физика, здрава защита и скоростни контра-атаки. В мача си срещу Уругвай Коста Рика излезе в схема 5-4-1, като дори единият защитник изпълняваше ролята на либеро. Тоест защитник, който изнася топката към халфовете. Такъв пост света не бе виждал през последните поне 15 години, но явно треньорът Хорхе Луис Пинто е видял ползите от този тактически трик. Коста Рика играе изключително компактно в защита, като е изключително трудно да й се отбележи гол. Костариканците разполагат с изключителен арсенал от физически сили, който им помага да пресират противника в центъра по време на целия мач и да спринтират от единия край на терена до другия. Всичко това прави изключително трудно да бъдат предвидени техните действия и за техните противници е изключително трудно да им противодействат.
Днес всички говорят за Джоел Кембъл, който изведнъж стана най-желаният нападател за европейските грандове. Всъщност нападателят е играч на Арсенал от 2011 г., но никога не е играл на „Емирейтс“, а е бил даван под наем. Арсен Венгер вече заяви, че е решил да му даде шанс в първия отбор, а от Милан дори са готови да се разделят с Марио Балотели, за да получат костариканеца. Брайън Руис пък дълго време се бори за място във Фулъм, а през този сезон игра под наем в ПСВ. С изявите си лекият нападател вероятно вече е привлякъл вниманието на доста сериозни тимове и като нищо може да се завърне в Англия. Кейлор Навас пък един от най-добре изявяващите се вратари на този Мондиал. Тези момчета и техните съотборници вече са световни звезди и повечето от тях ще си уредят живота веднага след края на шампионата в Бразилия.
Коста Рика бе подценявана от всички специалисти, които много бързо забравиха, че повечето от нейните футболисти достигнаха до полуфиналите на Световното първенство за младежи през 2009 г. Не знам дали са големи футболисти, но знам, че те са голям отбор. Те страдат като отбор и печелят като отбор. А преди всичко останало, футболът е колективен спорт. Костариканците ни припомниха за магията на футбола, която може да накара целият свят да заговори за една тотално неизвестна и малка страна, която изведнъж побеждава великите сили в тяхната собствена игра. Ние българите познаваме добре това чувство. Христо Стоичков и компания ни дадоха големи порции от него през 1994 г.
Днес Коста Рика е онзи малък остров на футболната романтика, който ни припомня, че във футбола няма невъзможни неща, а аутсайдерите винаги могат да станат големи фаворити. Не знам дали Коста Рика могат да направят нещо повече на този Мондиал. Те може да отпадна още на осминафинала, а може да си тръгнат дори и с медал. Важното е, че самото им представяне до тук е феноменално. Коста Рика е феноменът на това Световно първенство, обичан от всички неутрални зрители, на който те се надяват да се радват възможно по-дълго време.