Европейският съюз прави решителна крачка към цифровата независимост, като официализира плановете си за суверенна сателитна широколентова мрежа, предназначена да поддържа връзката на континента по време на кризи. С приключването на преговорите, започнали по-рано тази година, Европейската комисия подписа историческо споразумение за изпълнение заедно с Европейската космическа агенция и ключови европейски производители в аерокосмическия сектор, с което официално преминава флагманската програма IRIS² от етапа на проектиране към пълномащабно внедряване. Това историческо споразумение определя подробния архитектурен проект, плановете за производство на спътниците, изискванията към наземната инфраструктура и възлагането на услугите по изстрелване преди първоначалното разгръщане в орбита, насрочено за 2029 година.
Окончателният проект включва значително разширяване на хардуера в сравнение с ранните концепции, като се добавят 66 спътника в ниска околоземна орбита, с което основната констелация ще достигне 348 активни орбитални единици. Съгласно преработения план мрежата ще съчетае 330 спътника в ниска околоземна орбита с 18 стратегически разположени в средна околоземна орбита, за да се постигне максимално покритие. Изискванията в областта на отбраната и сигурността бяха основният катализатор за разширяването, като представителите отбелязаха, че подсилената архитектура увеличава капацитета за сигурна правителствена комуникация с 60 процента в рамките на ЕС и с 54 процента в световен мащаб, като осигурява надежден резервен слой за реагиране при извънредни ситуации, наблюдение на границите и военни операции.
Докато търговските мегаконстелации като Starlink на SpaceX експлоатират над 10 000 активни спътника, за да обслужват масовите потребителски пазари, Брюксел е определил далеч по-целенасочена роля за IRIS². Проектирана предимно като сигурна, резервирана комуникационна магистрала за държавите-членки на ЕС, както и за участващи съюзници като Норвегия и Исландия, мрежата е изградена така, че да гарантира оперативна готовност, когато наземната инфраструктура е компрометирана. Въпреки че мисиите на правителството, отбраната и службите за спешно реагиране запазват най-висок приоритет, индустриалните партньори планират в крайна сметка да разширят услугите за свързаност към бизнеса и гражданите в отдалечени райони, където традиционните наземни мрежи остават ненадеждни или изобщо липсват.