България разполага с добри природни условия за производство на електроенергия от вятър, особено в Североизточна България.
Въпреки това развитието на сектора у нас остава ограничено.
По данни на ENTSO E, цитирани от Energy Charts, в края на 2025 г. България разполага с около 0,72 GW инсталирана вятърна мощност.
За сравнение, данните на IRENA показват, че Румъния разполага с над 3 GW вятърна мощност, тоест повече от четири пъти над нивото в България.
И Гърция продължава да развива сектора. Според прогнозите на WindEurope страната се движи към значително по голям общ вятърен капацитет през следващите години, докато очакваното развитие в България остава значително по ограничено.
Европа продължава да инвестира
Развитието на вятърната енергия в Европа не спира.
През първата половина на 2026 г. в Европа са изградени още 8,8 GW нови вятърни мощности, от които 7,1 GW в Европейския съюз.
Общата инсталирана вятърна мощност в Европа вече надхвърля 311 GW.
Това показва, че в много държави вятърът вече е част от дългосрочната стратегия за производство на електроенергия, намаляване на зависимостта от вносни горива и диверсификация на енергийния микс.
Защо България се развива по бавно?
Причините са комплексни.
Сред тях са продължителните разрешителни процедури, необходимостта от развитие на електропреносната мрежа, изискванията за опазване на природата и трудностите при подготовката и реализацията на нови проекти.
Тези ограничения са важни и не могат да бъдат пренебрегнати.
Но въпросът е дали при наличен природен потенциал България използва достатъчно добре един ресурс, с който разполага.
Лятото на 2026 г. и ниските води на Дунав
През лятото на 2026 г. продължителното засушаване в Централна и Източна Европа доведе до изключително ниски водни нива на Дунав.
В края на август дебитът на реката при румънската граница е бил около 1600 кубични метра в секунда, при многогодишна средна стойност за август от приблизително 3900 кубични метра в секунда.
Последиците засегнаха не само корабоплаването.
Ниското ниво на реката започна да влияе и върху производството на електроенергия.
АЕЦ „Козлодуй“ намали мощността
На 21 август 2026 г. мощността на 5 блок на АЕЦ „Козлодуй“ беше превантивно намалена с около 120 MW заради продължаващото критично понижение на нивото на Дунав.
Според самата централа това е първият случай в 52 годишната история на АЕЦ „Козлодуй“, при който се налага подобна мярка заради екстремни метеорологични и хидрологични условия.
Важно е да се уточни, че водата от Дунав не се използва директно за охлаждане на ядрените реактори. Тя се използва за охлаждане на парата в кондензаторите в конвенционалната част на централата.
На 14 септември мощността на 5 блок отново беше намалена, този път с около 60 MW.
Това показва колко силно дори големи и стабилни енергийни мощности могат да бъдат зависими от конкретни природни условия.
Унгария беше засегната още по сериозно
В Унгария ниското ниво на Дунав доведе до много по сериозни ограничения.
АЕЦ „Пакш“, която осигурява близо половината от електропроизводството на страната, беше принудена да намали производството си до около 10 процента от нормалния капацитет по време на най критичния период.
По рано мощността беше ограничена до около 25 процента, а рискът от пълно спиране беше реален.
Румъния също беше засегната от екстремно ниските водни нива. Според Reuters един от румънските ядрени реактори беше изключен в условията на кризата с Дунав.
Какво означава това за енергийната сигурност?
Тези събития не означават, че ядрената или водната енергия са ненадеждни.
Те показват нещо друго.
Нито един енергиен източник не е напълно независим от природните условия, инфраструктурата или доставките на ресурси.
Затова енергийната сигурност се основава не само на количеството произведена електроенергия, но и на разнообразието на източниците.
Когато една система разполага с различни технологии, рискът се разпределя.
Вятърът като част от този микс
Вятърът също зависи от природните условия.
Турбините произвеждат електроенергия само когато има достатъчно вятър.
Но за разлика от водно зависимите технологии, производството от вятър не зависи от нивото на реките и язовирите.
Не е необходимо и постоянно доставяне на гориво.
Това не означава, че вятърната енергия трябва да замени останалите източници.
По важният въпрос е как тя може да бъде включена разумно в един по разнообразен и устойчив енергиен микс.
България има потенциал
България разполага с райони с добри ветрови условия.
Особено Североизточна България и Добруджа имат природен потенциал за развитие на вятърна енергия.
Въпросът е как този потенциал може да бъде използван разумно, с модерни технологии, добро планиране, развитие на електропреносната мрежа и необходимата защита на природата.
Именно този баланс между енергия, природа, икономика и сигурност е част от предстоящия документален филм на Неди Джон Крос:
„ВЯТЪР - ПОВЕЧЕ ОТ ЕНЕРГИЯ“