Поддържането на правилните атмосферни стойности в автомобилните гуми не е просто въпрос на загриженост за разхода на гориво, а основен фактор за активната безопасност на превозното средство. Експертите напомнят, че всяко сериозно отклонение от фабричните параметри влошава кинематиката на окачването и отзивчивостта на кормилната система. Когато налягането падне под нормата, геометрията на контактното петно с пътната настилка се деформира критично.
От физична гледна точка, спадът в налягането кара централната част на протектора да се „вдлъбва“ навътре, прехвърляйки цялата тежест върху външните и вътрешните раменни зони. Това води до изключително неравномерно и аномално бързо износване на грайфера. Наред с това се увеличава съпротивлението при търкаляне, което води до осезаем преразход на гориво и прегряване на самия каркас. Поради прекомерната деформация на страничните бордове (т.нар. „сгъване“ на гумата в завой) автомобилът губи курсова стабилност, реагира мудно на движението на волана и поднася значително по-лесно при рязка промяна на посоката. Спирачният път също се удължава, тъй като спирачното усилие не се разпределя равномерно върху целия протектор.
Допълнителен рисков фактор при шофиране с мека гума е опасността от механични повреди. При попадане в по-дълбока дупка или при преминаване през остър ръб на асфалта, намаленият въздушен стълб не може да поеме енергията на удара. В резултат на това бордовете поддават, ударът се пренася директно върху алуминиевата или стоманената джанта, което води до нейното изкривяване, разрив на корда (образуване на т.нар. „балон“) или внезапно разхерметизиране. При по-висока скорост и рязка маневра съществува реална опасност гумата буквално да разбордира и да се отдели от колелото.
Съществуват обаче специфични офроуд ситуации, при които съзнателното спадане на налягането е оправдано. При преминаване през рохкав сняг, дълбок пясък или кални терени контролираното изпускане на въздух (често до нива от 0.8 до 1.2 bar) увеличава надлъжното контактно петно. Това разпределя масата на автомобила върху по-голяма площ, намалява специфичния натиск върху почвата и драстично подобрява сцеплението и проходимостта, предотвратявайки окопаването. След излизане на твърда настилка обаче, гумите задължително трябва да бъдат напомпани отново до стандартните си стойности.
За да се поддържа оптимална безопасност се препоръчва проверка на налягането на всеки две седмици. От изключително значение е измерването да се извършва единствено при „студени“ гуми – тоест когато автомобилът не е шофиран през последните три часа или е изминал по-малко от 1.5 – 2 километра с ниска скорост. В процес на движение триенето и вътрешната деформация издигат температурата на въздуха в гумата, което увеличава налягането с около 0.2 до 0.4 bar. Проверката на топла гума дава изкривени стойности и може да подведе водача да изпусне излишен въздух.
Точните спецификации за конкретния модел, съобразени с неговото натоварване и размера на монтираните джанти, се намират в ръководството за експлоатация, както и върху информационните табелки, разположени на средната колона на шофьорската врата (B-pillar) или от вътрешната страна на капачката на резервоара. Експертите призовават водачите да следят стриктно и показанията на автоматичните системи за контрол на налягането (TPMS). Независимо дали автомобилът използва индиректна система (базирана на сензорите на ABS за измерване скоростта на въртене на колелото) или директна (със сензори за налягане и температура във всеки вентил), светещата лампа на таблото е сигнал за незабавна спирка и проверка.