Съвсем до неотдавна те бяха запазена територия на най-скъпите и престижни модели, а днес ги има дори в градските суперминита. Екраните и дисплеите вече са навсякъде и автомобилите не правят изключение, а еволюцията от електроннолъчевата тръба до пиксела е забележителна.
Официално първият сериен автомобил с екран на борда е Simca Vedette. Второто поколение на осемцилиндровия френски крайцер дебютира на салона в Париж през 1958 г., а като екстра се предлага малко телевизорче, вградено в облегалката на общата предна седалка.
Още през 1954 г. обаче Vignale снабдява поръчковия Rolls-Royce Silver Wraith Special Saloon не само с телефон и тоалетна, а и с телевизор.
Ford започва да предлага телевизор в колата пръв сред големите производители. От 1965 г. за по-скъпите модели на Синия овал, Lincoln и Mercury може да се поръча опцията Autovision. Срещу $169.95 клиентът получава портативно телевизорче Philco с 9-инчов екран, което се захранва от 12-волтовия изход на запалката, батерии или контакта вкъщи. Преизчислена спрямо инфлацията, цената на тази глезотия днес би била около $1 500.
В началото на 80-те години на миналия век преносимите 12-волтови телевизори, които до този момент са един вид следзаводски тунинг, стават по-достъпни и масови. Най-напред с материала са Toshiba и Sony. По това време техните телевизорчета започват да се появяват в японските луксозни модели.
Европейските тунинг ателиета не изостават от модата. Срещу съответното заплащане компании като ABC Exclusive, Gemballa, Carat Duchatelet монтират телевизори в произволно количество и размер. В средата на 80-те обаче назряват сериозни промени.
Преломният момент настъпва през 1986 г., когато в Buick Riviera се поява първият чувствителен на допир екран. Т.нар. Graphic Control Center позволява с натискане на определени иконки по двуцветния дисплей да се управлява климатичната инсталация и аудиосистемата, да се диагностицират технически проблеми и да се следи количеството на горивото с точност до литър.
Научно-техническите издания посвещават тонове мастило на Graphic Control Center и прословутият екран с размер 3 на 4 инча започва да се монтира и на купе/кабриолета Reatta. За съжаление интерфейсът е прекалено бавен, забива постоянно и разсейва водача по време на движение. В крайна сметка иновационната система тихомълком отпада от каталога на Buick, а марката изпада в криза, от която се съвзе едва наскоро.
Следващата голяма стъпка е направена през 1987 г., когато във флагманската Toyota Crown Royal Saloon дебютира компютризирана навигационна система. Тя има пълноценен цветен екран с електроннолъчева тръба. Автомобилът е снабден и с цифров приборен панел.
През 1988 г. в Oldsmobile Cutlass Supreme, подготвен специално за кола на сигурността в Indy 500, се появява и първият прожекционен дисплей. След състезанието GM пуска ограничена серия реплики на автомобила. Скоро подобни системи се появяват и при други производители.
След 1990 г. екраните в колите стават все по-големи и многофункционални. Някогашните навигационни блокове и телевизори започват да се превръщат в многозадачни комплекси, които не само помагат на водача, а и развличат пътниците. Най-напред в технологиите са японците (Mazda Eunos Cosmo, Nissan Cima), а през 1994 г. честта на Европа защитават BMW и Philips. Новата седмѝца Е38 има LCD-екран с висока разделителна способност, качествена за времето си графика и широка функционалност.
В началото на новия век екранът в автомобила вече не изглежда толкова футуристично и започва да се появява във все по-евтини автомобили като Nissan Primera. Функциите на дисплея стават все повече. Представената през 2001 г. система iDrive на BMW е толкова сложна, че може да управлява цялата електроника на борда на 7er E65, а тя никак не е малко.
Ако не се броят цифровите табла на Aston Martin Lagonda и някои модели от 80-те, повсеместното навлизане на пикселите на мястото на аналоговите уреди започва в края на първото десетилетие на 21 в. Все повече модели предлагат красива графика на мястото на някогашните циферблати. Най-упорити в налагането на дигитални табла напоследък са инженерите на Volkswagen. В Audi R8 изобщо липсва централен дисплей - цялата информация се извежда пред погледа на водача.
Кулминация в съвременните тенденции са таблата на Tesla. По тях практически липсват копчета и управлението на всички системи в автомобила е изведено на огромен централен таблет. Приборният панел също представлява дисплей. Технологиите обаче продължават да се развиват.
Холограмите все още са прекалено сложни и несъвършени и се срещат в единични екзотики като арабската хиперкола Lykan Hypersport. Холографските 3D екрани не са нова идея. Редица концептуални автомобили от 90-те години са снабдени с такива (например Nissan Neo-X), но така и не се налагат.
Бъдещето обаче не обещава бляскави перспективи пред традиционните екрани, които най-вероятно ще изчезват от таблата на автомобилите. Неотдавна BMW представи технологията HoloActive Touch, която прожектира виртуални бутони от менюто под ръката на водача и следи реакциите му с помощта на камери. Дисплеите обаче стават все по-тънки, гъвкави и качествени, което може да ги направи идеално решение за прожектиране на допълнителна реалност върху стъклата на колата.