Първите хибриди, които зареждат в движение, масово започват да изчезват. Сега на мода са т.нар. plug-in хибриди, които се зареждат от контакта и "меките" хибриди, които се използват най-вече за намаляване на изхвърляните вредни вещества и вместване на моделите в строгите еко норми.
По същество хибридите са преходен етап от конвенционален автомобил с двигател с вътрешно горене към електрически автомобил. Единствените, които продължават да експериментират масово с традиционния хибриден тракт, са японците от Toyota. Те все още предлагат нови модели с малка батерия и допълнителен електрически мотор с мощност 15-50 к.с.
Още с появата на първия plug-in хибрид, за който може да се счита Volvo V60 Plug-in Hybrid (2011) стана ясно, че класическият хибрид е на доизживяване. След това се появи успешният Mitsubishi Outlander PHEV (2013, първият кросоувър plug-in), а от средата на десетилетието и другите производители започнаха масово да предлагат версии със зареждащи се хибриди.
Например, сега в гамата на Mercedes-Benz и BMW изобщо няма традиционни хибриди, но почти всички модели имат версия с двигател с вътрешно горене, електромотор и голяма батерия. Но вместо обичайните хибриди, производителите все по-често правят въпросните меки хибриди (които дори самите марки не считат за хибриди) - с 48-волтова бордова мрежа и стартер генератор.
За най-прост пример за микрохибридна технология може да се смята моделът Smart MHD от 2008 г. Но сега, десетилетие по-късно, новите 48-волтови системи повишиха микро хибридната технология до ново ниво на ефективност.