През 80-те години на миналия век съперничеството между Mercedes-Benz и BMW се изостря особено на имиджовия фронт и баварците излизат с едни гърди напред. Основното им предимство по отношение на престижа е първият 12-цилиндров немски двигател след Втората световна война.
За да отговорят подобаващо на предизвикателството, в Щутгарт впрягат целия си технологичен потенциал. Резултатът е 12-цилиндровият S600, който излиза на пазара през 1991-ва, четири години след BMW 750i.
За да наваксат изоставането си, в Mercedes-Benz обаче обмислят още по-впечатляващ двигател. Три десетилетия след онези славни времена става ясно, че инженерите на Трилъчевата звезда са разработвали 18-цилиндров мотор за бъдещия W140, с който да засенчат BMW.
Агрегатът с вътрешнозаводски индекс M216 не стига по-далеч от чертожната дъска, но въпреки това си остава впечатляващ проект, изпреварил времето си. По замисъл двигателят има W-образна архитектура, каквато ще се появи с моторите на Bugatti 15 години по-късно.
M216 има три реда от по шест цилиндъра, разположени под ъгъл 75.5 градуса. Идеята е да се използват съществуващият блок на 2.6-литровия редови мотор, монтиран на тогавашните W124 и W201.
18-цилиндровият двигател трябва да има работен обем от около 8.0 литра и да въоръжи бъдещия хипотетичен Mercedes-Benz S800. Според разчетите базовата версия с по два клапана на цилиндър ще развива 490 к.с. и 750 Нм, а в топ модификацията с по пет клапана - цели 680 коня и 800 Нютонметра.
За съжаление дори в онези години на свръхинженеринг, когато в Mercedes-Benz не щадят средства в преследване на съвършенството, става ясно, че подобна разработка е абсолютно безразсъдна и икономически необоснована. Днес M216 съществува само под формата на технически планове, напомнящи за една от най-славните епохи в историята на немското автомобилостроене.