Здравословното състояние на системата за охлаждане на двигателя е гаранция, че собственикът на автомобила един ден няма да се сблъска с неочаквано прегряване на двигателя. Всъщност с течение на времето тръбите, през които циркулира антифризът, се запушват с ръжда и се утаяват. Поради това вътрешният диаметър на каналите на охладителната система се стеснява и течността циркулира по-лошо в тях и ефективността на охлаждане на двигателя намалява.
Запушването на канала в охлаждащия радиатор води до особено тъжни последици. Той престава да се справя със своята функция и температурата на двигателя се повишава. В много случаи този процес, ако двигателят не бъде спрян навреме, завършва с пробив на гарнитурата между главата и цилиндровия блок, проникване на антифриз в горивната камера и последващ сериозен ремонт на силовия агрегат.
Следователно, вътрешната чистота на охладителната система трябва да се следи и периодично да се измива от естествено натрупващата се мръсотия. Най-безвредният начин е да се използва обикновена дестилирана вода. Източва се стария антифриз, изсипва се водата, оставя се двигателя да работи за известно време и отново се източва системата. Чистата вода обаче е способна да разтвори малка част от отложените соли.
За по-радикално промиване на охладителната система се използват и по-агресивни методи, като например лимонена киселина. Това обаче не е препоръчително. В повечето съвременни леки автомобили цилиндровите блокове са алуминиеви (както, между другото и радиаторът) и киселината може да корозира стените на каналите на охладителната система, направени от този метал. И за всички видове "маркучи", включени в него, киселината не е приятел.
По същия начин вместо лимонена киселина се използва обикновена сода. Това вещество също добре разтваря мръсотията, но също така е изключително агресивно към алуминия и уврежда гумените тръби. Следователно, ако се използва такъв метод, се изисква и задълбочено промиване на охладителната система на двигателя.
Но има и друга версия на „реагента“ за отстраняване на примесите в него. Странно е, но това е керосин! Той е инертен към метала и практически неутрален към материала на гумените тръби. При този метод трябва да се запасите с чиста вода, която след това ще е достатъчна за 5-6 измивания на охладителната система.
На студен мотор се влива около литър керосин в гърлото на радиатора и така се кара 10-20 километра. През това време този органичният разтворител успява да „откъсне“ повечето отлагания от стените. Връщайки се в гаража, се източва кашата, в която се е превърнал антифризът, и следва изплакване на системата с вода, като отново и отново източваме мръсната течност от нея и я заместваме с чиста. И така, докато частиците ръжда и котлен камък вече не се виждат в отцедената вода. След това се пълни нов антифриз и се наслаждаваме на работата на системата.