Учените подобриха натриево-серните батерии и дори ги направиха по-ефективни от литиево-йонните. В традиционните натриево-серни батерии анодът е течен натрий, електролитът е твърд нестехиометричен натриев алуминат, а катодът е течна елементарна сяра, смесена с графит.
Учените решават да използват въглеродни електроди и процес на термично разлагане, за да променят реакцията между натрий и сяра. В резултат на това те успяват да увеличат капацитета на батериите и да удължат живота им.
Крайният капацитет на батерията е 1017 mAh/g при стайна температура. Това е четири пъти повече от литиево-йонна батерия. В допълнение, разработката запазва около половината от капацитета след 1000 цикъла на презареждане.