В българската политическа история протестите и оставките често вървят ръка за ръка с управленските кризи. През 1996–1997 г. БСП управляваше еднолично с пълно мнозинство в парламента, но катастрофира, което доведе до оставката на правителството на Виденов и връщането на мандата от Николай Добрев. Спомените от онова време са тягостни – двудневна безсънна еуфория, хаотични дискусии и в крайна сметка на конгреса на БСП Добрев поиска оставката на правителството, поемайки отговорност за кризата. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ журналистът Валери Найденов.
„След това историята се повтаря в различни форми. През 2013 година първоначално се протестира срещу ГЕРБ и Бойко Борисов, като причина за недоволството беше бюджетът, внасян от министъра на финансите Симеон Дянков и „постната пица“. Половин година по-късно протестите се насочиха срещу Делян Пеевски – като шеф на ДАНС, макар че ефектът тогава бе в полза на ГЕРБ“, добави гостът.
„През 2020 година отново имаме големи протести срещу Борисов и Пеевски – с искания за оставки, смяна на правителството и предсрочни избори. През последните години протестите срещу Борисов, Пеевски и бюджета продължават циклично – ново недоволство, нови искания, нови оставки. Ситуацията е почти като въртене на кон на празни ясли – формално се реагира на недоволството, но структурата на системата остава същата, а властта се възстановява в голяма степен след кратък период“, сподели още журналистът.
„Идва обаче и новата парадоксална тенденция. Социологическите проучвания показват, че сред най-засегнатите днес изненадващо е „Възраждане“ – формация, която, по собствено убеждение, протестира срещу еврото. Проучванията на MarketLinks показват, че масово протестиращите не се интересуват от структурни промени в системата – липсват искания за промяна на управленската форма или метода на вземане на решения. Протестите се водят от позицията „стани да седна“ – настояване нещо конкретно да бъде прието, и ако не се случи, се продължава с натиск. Протести има, но няма визия за промяна в държавата, като мажоритарни избори, например“, каза още Валери Найденов.
„Това създава усещането за цикличност: оставки се подават, нови избори се провеждат, но същите лица и групи се връщат в политическата сцена, готови за следващия рунд. Политическата динамика показва, че без структурни промени или нова визия за управление, протестите остават по-скоро повтарящи се механизми на обществен натиск, отколкото инструмент за реална реформа“, добави още гостът.
Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.