Събитието на отминалата година бе спорът за еврото, не оставката на кабинета. Оставката дойде в края на годината, дойде впоследствие. Около това се обединиха историците проф. Искра Баева и проф. Димитър Денков в разговора си с Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“.
„Самите спорове за еврото бяха много по-голямо събитие – цялата неразбория около референдума и позицията на президента, който покрай този референдум започна да върти идеята дали ще прави или няма да прави проект, за да се промени политическата система в България. Отново се появи очакването за някакъв „спасител“ – по същия начин, по който Виденов беше сменен от Костов, Костов – от Сакскобургготски, после Борисов. Тези опити за персонификация на спасителите постоянно се повтарят“, обяви проф. Денков.
„Не е моментът сега да влизаме в еврото – това е теза, която съм защитавала многократно. Да, в договора ни е записано, че трябва да влезем в еврозоната, но… Еврозоната сега е в дълбока криза и влизането на България в момента, която също не е в идеално икономическо, политическо и финансово състояние, е лошо и за двете страни. Разбирам защо еврозоната предпочита България да се присъедини – всяка формация, когато към нея се присъединяват нови членове, изглежда по-привлекателна. Но според мен за България беше по-добре да изчакаме преодоляването на кризата в еврозоната. Оставям настрана и това, че като историк имам сантимент към българския лев – при всички преврати, кризи и катаклизми той има стойност на национална идентичност“, добави проф. Баева.
„Има много сериозни изследвания, че националното съзнание се асоциира чрез паричната единица. България отново преповтаря модел, характерен за политиката ѝ през последния век – много бързо сменя своите „вечни съюзници“. По отношение на еврото, например, бивши социалистически държави, които не бяха толкова кротки, колкото България – Чехия, Унгария, Полша – дума не дават да се пипне валутата им. Те се бунтуваха още през социализма, а ние отново сме най-верният съюзник на новия си най-верен брат – Европейския съюз. Съществува и предположението, че малките резерви на България, които ни пазят чрез валутния борд, ще допринесат – макар и минимално – за стабилизирането на еврозоната“, разкри още проф. Денков.
„Поводът беше бюджетът и начинът, по който правителството се опита да го наложи силово, без съгласието на работодателските организации и при много други несъгласия. Асен Василев непрекъснато повтаряше: „Ние не протестираме за оставка, а за бюджета“. За мен бюджетът не може да бъде реален повод за такива масови протести. Хората, които излязоха на улицата, трудно могат да вземат отношение към толкова сложна материя. Младите нямат пряко отношение към увеличаването на данъка върху дивидентите, въпреки че го повтаряха. Основната причина за внезапния масов протест, както и през 2020 година, е натрупването на напрежение и гняв. След 2020 година политическите сили показаха, че не могат да намерят правилния път. Минахме през колко избори… Недоволството растеше, чашата преля, хората отказваха да гласуват. Така че за мен бюджетът беше само видимият повод, а натрупаният гняв просто си търсеше отдушник“, добави проф. Баева.
„Истинската причина за големите протести беше поведението на един човек – и това не е Бойко Борисов, а Делян Пеевски. Борисов има богат политически опит. Пеевски говори в затворени общности, в коридорите на парламента, но езикът му беше едновременно мухлясал, отвратителен и махленски. Властта, с която налагаше заседания по 30 секунди, арогантното отношение към цялата опозиция, тази нагласа между двата протеста – всичко това взриви изключително младите хора. Затова поискаха неговата „глава“, коментира още проф. Баева.“
Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.