Президентът на Молдова Мая Санду предизвика бурни реакции тази седмица с интервю за британски журналисти, в което заяви, че ако има референдум, би гласувала за обединение на Молдова с Румъния. В Кишинев някои я обвиниха в държавна измяна, а в Букурещ приветстваха думите ѝ, пише БТА.
За британския подкаст „The Rest is Politics“ президентката на Молдова говори в понеделник за предизвикателствата в сферата на сигурността и за демократичното бъдеще на Молдова. В този контекст тя сподели, че би гласувала за обединение с Румъния. Мая Санду подчерта, че личната ѝ позиция не се подкрепя в момента от мнозинството от населението, но затова пък има мнозинство за интеграция в ЕС и това е целта, за която ще се бори, „защото е по-реалистична и ни помага да оцелеем като демокрация“.
Най-голямата опозиционна сила в Молдова обаче - Партията на социалистите на Република Молдова на бившия президент Игор Додон, обвини Мая Санду в държавна измяна и поиска Главната прокуратура, Службата за сигурност и всички компетентни органи да започнат спешно разследване.
„Изявлението на нелегитимния президент Мая Санду относно готовността ѝ да гласува за ликвидацията на Република Молдова и нейното поглъщане от Румъния не е „лично мнение“ или „абстрактна спекулация“, а открит акт на политическа измяна, насочен срещу молдовската държавност (…)“, посочи Партията на социалистите на Република Молдова в позиция, публикувана във Фейсбук.
„Де факто Мая Санду публично призна, че не счита Република Молдова за ценност, която си заслужава да бъде запазена, и че е готова да подкрепи нейното унищожение. Това е пряко предателство на националните интереси (…)“, се посочва още в позицията на молдовските социалисти, които обвиняват Санду, че „използва най-висшата длъжност в държавата като платформа за промотиране на проекта за обединение и външен диктат“.
Партията на социалистите на Република Молдова (ПСРМ) смята, че Мая Санду трябва да подаде незабавно оставка и призова „всички патриотични сили в парламента, местното самоуправление и гражданското общество да се обединят срещу режима на Мая Санду, който тласка страната към загуба на суверенитет, разделение на обществото и национална катастрофа“.
В интервюто за британските журналисти, водещи подкаста - Рори Стюърт и Алистър Кембъл, Мая Санду посочи, че на фона на случващото се около Молдова и света, „за малка страна като Молдова става все по-трудно да оцелее като демокрация, като суверенна държава и, разбира се, да устои на Русия“ и в този контекст каза: „ако имаше референдум, бих гласувала за обединение с Румъния“.
В интервюто тя призна, че в Молдова няма мнозинство, което да подкрепя обединението.
Молдовски медии припомниха, че според последното проучване на Барометъра за обществено мнение, реализирано по поръчка на Института за обществена политика, 33,4 процента от молдовците биха гласували за обединение с Румъния, докато 45,7 на сто биха се обявили против. Други 2,5 процента не биха участвали в подобен референдум, а 16,7 процента не са решили. Анкетата е осъществена през септември 2025 г. и не включва жителите на Приднестровието (проруски сепаратистки регион на територията на Молдова) и данни от молдовската диаспора, която според оценките наброява близо един милион души.
Президентката на Молдова е правила изказвания в подкрепа на обединение с Румъния и в миналото, още преди да бъде избрана за държавен глава през 2020 г. Санду има и румънско гражданство, което според молдовските закони не е пречка да заема висша държавна длъжност.
В края на 2024 г. тя бе преизбрана за президент, а на парламентарните избори през септември 2025 г. основаната от нея Партия на действието и солидарността спечели парламентарно мнозинство, обещавайки на молдовците бърза интеграция в ЕС. Заедно с президентските избори през октомври 2024 г. в Молдова бе произведен и референдум по въпроса дали присъединяването на страната към ЕС да бъде вписано в конституцията като стратегическа цел. На референдума 50,38 процента от гласувалите казаха „да“, а останалите 49,62 процента гласуваха с „не“.
Казаното от Санду в подкаста на британските журналисти предизвика изненада и породи множество коментари и анализи в Румъния. Политическите сили както в управлението, така и в опозиция приветстваха или подкрепиха изявленията на молдовската президентка, но имаше и гласове, които призоваха за предпазливост. Мнозинството от румънските политици подчертаха, че едно обединение трябва да взема предвид волята на гражданите на Република Молдова. Някои предупредиха за риск от политизиране на темата и използването ѝ за пропагандни цели в контекста на войната в Украйна и натиска от страна на Русия, обобщи румънската секция на Радио Свободна Европа.
Част от територията на днешна Република Молдова (областта Бесарабия) е била част от Румъния през първата половина на 20 век. Това става след Първата световна война, когато Бесарабия се присъединява към Румъния през 1918 г. и остава под румънска администрация до 1940 г.
Президентският съветник и евродепутат Еуджен Томак заяви в интервю за изданието „КаляЕуропяна“, че всеки добросъвестен румънец, независимо от коя страна на река Прут живее, гледа на темата за обединението на двете държави като на естествен процес, съобщи информационният сайт ДжиФорМедия (G4Media).
Томак, който отговаря за отношенията с диаспората, припомни, че Румъния е поела официално ангажимент чрез декларация, приета от парламента на 27 март 2018 г., когато се отбелязаха 100 години от историческото гласуване на Държавния съвет в Кишинев през 1918 г. за присъединяване към кралство Румъния. В декларацията, приета с пълно единодушие, се посочва, че Румъния е готова да седне на масата за преговори на тема обединение в момента, в който Молдова е готова за това, припомни Томак.
„Това е официалната позиция на румънската държава. Тя не се е променила“, подчерта Еуджен Томак, цитиран от информационния сайт „ДжиФорМедия“. Същевременно президентският съветник напомни, че Букурещ не може да пренебрегне ситуацията в Кишинев, където мнозинството, изразено на парламентарните избори и на няколко референдума, е за интеграция в ЕС. Той смята, че инициативата за обединение трябва да дойде от страна на Молдова и в никакъв случай не трябва да се превръща в политическа тема, която да предизвиква разделение.
Запитан дали Румъния е готова за обединение с Молдова, включително от гледна точка на необходимата международна подкрепа, Еуджен Томак каза, че „всички наши партньори знаят, че в Румъния и в Република Молдова живее един и същи народ“.
Председателят на Комисията по външна политика в Сената Титус Корлъцян от Социалдемократическата партия (най-голямата партия в коалиционното правителство) определи казаното от Мая Санду като „важна, но половинчата стъпка“.
„Това е изявление, което предизвика известна изненада, като се има предвид идеологическият профил на госпожа президентката“, коментира Титус Корлъцян пред румънската секция на Радио Свободна Европа.
Според Корлъцян обединение на Молдова и Румъния би било легитимна стъпка по модела на Германия.
„На германската нация не ѝ бе отказано обединение и това бе прието като нещо легитимно през 1989 г. от всички международни актьори. Същото нещо не може да бъде отказано на румънската нация“, каза Корлъцян, цитиран от Свободна Европа.
„Румъния призна независимостта на Република Молдова под формата на втора румънска държава. Ние не сме променили мнението си (…)“, посочи сенаторът от Социалдемократическата партия. Той припомни, че Русия постоянно е спекулирала с темите за езика и идентичността на Молдова.
Т.нар. „молдовски език“ бе официалният език в Молдова от времето на съветската окупация в периода 1940-1944 г. и появата на Молдовска съветска социалистическа република, до 2023 г., когато със закон бе заменен с румънски език.
Най-голямата опозиционна партия – Алианс за обединение на румънците (AUR), напомни, че Мая Санду „държи цялата власт в Молдова“ и би могла да организира референдум или гласуване в парламента по този въпрос.
AUR, която в своя статут е поела ангажимент за обединение с Молдова, напомни в позиция, изпратена и до редакцията на БТА, че „до момента във вътрешен план отношението на Мая Санду е било да омаловажава движението за обединение“.
От румънската опозиционна партия посочиха, че очакват позицията на управляващата в Молдова Партия на действието и солидарността (PAS) по въпроса и напомнят, че винаги са смятали, че обединението с Румъния е единственото решение за Република Молдова.
AUR приветства „политическия реализъм на президента Мая Санду, която чрез споменатите изявления демонстрира разбирането си, че Република Молдова няма решение за обезпечаване на своята сигурност в ситуация, при която войната в Украйна продължи, а руските войски достигнат границата на Република Молдова“, се казва в позицията на румънската партия, която е втората парламентарна сила.
Алина Горгиу от Национално-либералната партия, която също е част от коалиционното правителство, коментира пред Свободна Европа, че изявлението на Мая Санду не представлява официалната позиция на молдовската държава и не ангажира институционално Република Молдова.
„Това е лично мнение, което отразява тази общност на ценности, която Република Молдова има с Румъния“, смята Алина Горгиу, която е заместник-председател на Комисията по външни работи в Камарата на депутатите.
Горгиу припомни, че позицията на Румъния е константна, основана на уважението към суверенитета и демократичните решения в Кишинев, и предупреди, че при настоящия регионален контекст към темата за обединение трябва да се подхожда отговорно.
„Не е подходящият момент за политизиране или предизборно използване на темата за обединението“, категорична е Алина Горгиу.
Друг представител на НЛП – депутатът Йонуц Строе, смята, че обединение на двете страни може да има след интеграцията на Молдова в ЕС. Строе напомни също, че за да се осъществи подобно нещо, трябва да се произведат референдуми и в двете страни и да бъде разрешен чувствителният въпрос с Приднестровието. Депутатът от НЛП също така подчерта, че всяка подобна стъпка трябва да държи сметка за европейските и евроатлантическите ангажименти.
„Обединение на Румъния с Република Молдова би било възможно само в резултат на сложен политически, законов и много ясен от международна гледна точка процес (…), категоричен е Йонуц Строе. „Би трябвало да има референдуми както при нас, така и в Република Молдова. Би трябвало да има ясна промяна в конституциите на двете страни и очевидно – има нужда и от международно признание“, посочи той, цитиран от Свободна Европа.
От друга партия в коалиционното правителство – Съюз за спасение на Румъния, нарекоха Мая Санду „много смел политически лидер“. Депутатът Джордже Джима от Комисията по външна политика в долната камара на парламента напомни, че въпросът е чувствителен и допълни, че реалното сближаване между двете страни вече се случва чрез процеса на европейска интеграция.
От националистическата парламентарна група „Първо Румъния“ определиха думите на Мая Санду като „отдавна чакан сигнал“, информира още Свободна Европа.
Сенаторът Клемент Сава, който е секретар на Комисията по външна политика в горната камара на парламента, каза, че тази парламентарна трупа е готова да инициира процедура за референдум по въпроса.
„Ще подкрепим иницииране на процедура за референдум за обединение и ще подкрепим с всички сили тази стъпка“, каза Клемент Сава, цитиран от Свободна Европа.
Румънският политически анализатор Кристиан Хрицук коментира пред в. „Адевърул“, че изявлението на Мая Санду е „смело и малко изненадващо“, като се имат предвид позициите ѝ по въпроса за обединението досега.
„С течение на времето Мая Санду зае политически коректни позиции, като се стараеше да не разгневи избирателите, които милеят за държавността“, коментира Хрицук и припомни, че Санду винаги досега е следвала линията, възприета от румънското министерство на външните работи: отношения, основани на общата история, език и ценности на двете държави“.
„Сега изглежда, че тя направи крачка напред и се ангажира с нещо повече, а това се случва малко след като (президентът на Румъния) Никушор Дан каза същото на пресконференция“, отбеляза Хрицук, цитиран от „Адевърул“.
По време на първото си посещение в Кишинев на 10 юни м.г. новият президент на Румъния Никушор Дан каза, че когато мнозинството от гражданите на Република Молдова решат, че искат обединение с Румъния, властите в Букурещ ще бъдат готови.
Бившият президент на Румъния Траян Бъсеску (2004-2014 г.) също подкрепяше активно идеята за обединение с Молдова.
Сред румънското население обаче темата предизвиква разделение – 47 процента подкрепят обединение и също толкова са против, сочат данни на агенция Авангард от септември 2025 г.
Председателят на Румънската академия – историкът Йоан Аурел Поп, определи изявлението на Мая Санду като „историческо“.
„За първи път в историята след 1991 г., когато Република Молдова обяви своята независимост, президент на републиката заявява директно пред обществеността, че би дал глас за обединение“, коментира пред „Адевърул“ председателят на Румънската академия.
Той напомни обаче, че при настоящите обстоятелства обединение с Молдова е нещо много трудно.
„Ситуацията не е същата като през 1918 г., нито като през 1991 г.“, отбеляза Йоан Аурел Поп и допълни, че обединение с Молдова „би изисквало мнозинство от гласовете на населението на Република Молдова, което обаче не изглежда вероятно в момента“, пише „Адевърул“.
Историкът смята, че в свят, в който големите сили стават все по-агресивни, Румъния не трябва да търси преначертаване на граници, а обединение чрез инфраструктура и общо европейско законодателство.
„(…) Международната политическа сцена е много бурна през последните две-три години и виждам, че се появяват териториални претенции от големите сили и може да започне процес, който не желая и не считам за полезен за човечеството - промени на граници и териториални претенции. Това се случи преди Втората световна война, когато големите сили прекроиха сферите си на влияние. Но, повтарям, за наше добро, в този момент, от желание да запазим мира, най-подходящият процес за сближаване на румънците от двете страни на река Прут е европейската интеграция на Република Молдова“, обясни президентът на Румънската академия, цитиран от „Адевърул“.