Силни политически изказвания от Атина по отношение на суверенните права на Гърция в Егейско море и необичайно затишие от Анкара се наблюдават през последните дни в очакване на срещата между гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и турския президент Реджеп Тайип Ердоган през първата половина на февруари, предаде БТА.
Следващият Съвет за сътрудничество на високо равнище Гърция – Турция с участието на Ердоган и Мицотакис се очаква да се състои в Анкара през първите десетина дни на следващия месец, а Мицотакис се зарече, че Гърция ще обсъжда „само един въпрос“ – определянето на морските граници.
„Турция трябва да се въздържа от редица претенции, които са напълно неоснователни“, предупреди още той пред гръцката телевизия Алфа.
В същото време турската страна, в лицето на турския външен министър Хакан Фидан, заяви, че възнамерява не да „отлага проблемите си, а да ги реши трайно“.
„Ще седнем на масата с волята да решим съществуващите проблеми и няма да си тръгнем, докато това не се случи. Искаме да намерим трайно решение, особено на въпросите, които засягат Егейско море“, каза турският първи дипломат на пресконференция наскоро.
Фидан отбеляза, че антитурските настроения са мощен инструмент за мобилизация във вътрешната политика на Гърция, а „вътрешнополитическият баланс там не дава много възможности на който и да било политически лидер да разреши този проблем и да постави подпис под решението" заради политическата цена, която ще трябва да плати.
По отношение на действията, които Турция би трябвало да предприеме, той спомена необходимостта да бъдат приложени мерки за увеличаване на доверието между страните и да се избягва използването на неоснователни въпроси като средство за постигане на вътрешнополитически цели.
"Надявам се, че ще разрешим този въпрос като народ, без тази историческа възможност да бъде пропиляна. Вярвам, че това е възможно", посочи още турският външен министър, като открои визията и волята на турския президент по този въпрос.
Изказването на Фидан беше изтълкувано от някои като частично отстъпление от дългогодишното искане на Анкара за цялостно „пакетно решение“ на гръцко-турските спорове, писа в. "Катимерини".
В задочен отговор на думите на турския първи дипломат в края на миналата седмица неговият гръцки колега Йоргос Герапетритис заяви в парламента, че Атина планира да разшири териториалните си води и да създаде втори морски парк в Егейско море като част от усилията за укрепване на морския суверенитет на Гърция.
Двете действия са неприемливи за Турция, тъй като през 1995 г. тя е приела резолюция, в която заявява, че ако Гърция разшири териториалните си води в Егейско море, Анкара ще смята това за причина за война (casus belli), а през миналата година Анкара заяви, че обявените „едностранно“ от Гърция планове за изграждане на морски паркове в Йонийско и Егейско море „нямат юридическа стойност“ и обвини Атина в „експлоатация на универсални ценности с цел прокарване на геополитически дневен ред“.
В изказването си Герапетритис също така критикува дългогодишните претенции на Турция, основани на доктрината „Синя родина“ (Mavi Vatan), като „неприемливи“ и подчертава, че Гърция днес разполага с по-силни правни и дипломатически аргументи, подкрепени от стандартите на Европейския съюз.
Гръцкият министър на отбраната Никос Дендиас също се включи в дискусията, заявявайки в интервю за местната телевизия OPEN TV, че "Гърция си запазва суверенното и едностранно право да разшири териториалните си води до 12 морски мили". По думите му подобно решение зависи от оценка на националния интерес. Той подчерта, че Гърция не може да приеме "casus belli" – "причината за война", обявена от турския парламент през 1995 г. в отговор на потенциално гръцко разширяване на териториалните води – като основа за дискусия, добавяйки, че международното право ясно предвижда правото на разширяване на териториалните води и че това е основен въпрос за суверенитета.
На фона на тези изявления от съседна Гърция, Турция остана необичайно смълчана.
Според някои анализатори това е опит да се попречи на покачване на напрежението преди предстоящата шеста среща на Съвета за сътрудничество на високо равнище между Турция и Гърция следващия месец.
Мехмет Йогютчю в анализ по темата, публикуван в "Йеткин рипорт", отбелязва, че липсата в изказването на Хакан Фидан на ясна позиция от страна на Анкара „по жизненоважните въпроси като разширяването на гръцките морски пространства, въоръжаването на островите и нарушаването на статуквото в Егейско море" може да е знак, че Анкара проявява "умишлена дипломатическа въздържаност, за да се избегне отравянето на атмосферата" преди преговорите.
Авторът подчертава обаче, че в международната политика мълчанието би могло да породи усещане за колебание или слабост, а това да доведе до грешни преценки. Както той пише, въпросът за разширяването на гръцките териториални води в Егейско море до 12 морски мили не подлежи на преговори за Турция.
"Никое турско правителство не би приело, нито би могло да приеме, излизането от Мраморно море към Средиземно море да бъде оставено на едностранната преценка на Гърция", подчертава Йьогютчю. "По тази причина решението на Великото народно събрание от 8 юни 1995 г., а именно определението, че 12 мили ще се считат за „casus belli“, не трябва просто да се припомни днес; то трябва да бъде актуализирано и потвърдено с парламентарно решение", допълва авторът на статията.
В публикацията се цитира и направена от Хакан Фидан класация на трите основни кризи, пред които е изправена Турция през 2026 г., а именно: Сирия, Газа и войната в Украйна.
"Днес този въпрос (за Егейско море) може да не се класифицира като „криза“. Но именно затова е по-опасен. Защото напреженията, които не се определят като кризи, често могат да се превърнат в кризи за една нощ поради погрешна преценка", предупреждава обаче Йогютчю.