Европейската централна банка остави основните лихвени проценти без промяна, както очакваха пазарите, и не даде индикации за следващия си ход. Така централната банка затвърди очакванията, че паричната политика ще остане стабилна за по-дълъг период на фона на устойчив икономически растеж и инфлация, близка до целта, предава "Ройтерс".
ЕЦБ е в режим на изчакване, след като през юни приключи едногодишния цикъл на понижения на лихвите. Комбинацията от изненадващо устойчива икономическа активност и отслабващ инфлационен натиск практически е отнела нуждата от допълнителна подкрепа, смятат анализатори.
В официалното си изявление централната банка посочи, че "икономиката остава устойчива в предизвикателна глобална среда", но предупреди, че перспективата остава несигурна заради "продължаващата несигурност около глобалната търговска политика и геополитическите напрежения". Според ЕЦБ актуализираната оценка потвърждава очакването инфлацията да се стабилизира около целта от 2% в средносрочен план.
Инфлацията в еврозоната се понижи до 1,7% през януари заради по-ниските енергийни цени и може да спадне още преди очакваното възстановяване догодина. В същото време последните движения на валутния пазар не се разглеждат като решаващ фактор, като ЕЦБ поддържа позицията си, че обменният курс е само един от елементите в инфлационната оценка, а не самостоятелна цел.
Икономическите данни остават окуражаващи - ръстът е стабилен, безработицата е исторически ниска, а заплатите растат. Въпреки слабия износ и проблемите в индустрията, вътрешното потребление компенсира, подпомогнато от високи спестявания и силен пазар на труда. Допълнителен тласък се очаква от планираните бюджетни разходи на Германия за отбрана и инфраструктура.
Според анализ на Deutsche Bank, посоката на паричната политика през 2026 г. ще зависи от баланса между външните и вътрешните фактори, като базовият сценарий предвижда евентуално затягане на политиката през 2027 г. Рисковете обаче остават двупосочни и при трайно задържане на инфлацията под целта ЕЦБ може да бъде принудена отново да осигури подкрепа.
На пресконференцията след заседанието президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че политиката е "в добро място" и че инфлацията също е "в добро място", като даде ясно да се разбере, че дори обсъждане на промяна в близко бъдеще не стои на дневен ред. Банката повтори, че ще следва подход, зависим от данните и от заседание до заседание, и че основната ѝ цел остава стабилизирането на инфлацията около 2% в средносрочен план. В същото време Лагард подчерта, че перспективата остава по-несигурна от обичайното заради глобалната търговска политика и геополитическите напрежения.
Валутният курс беше обсъден от Управителния съвет, но Лагард напомни, че ЕЦБ не таргетира обменния курс. По думите ѝ еврото е поскъпнало спрямо долара от пролетта на 2025 г., а ефектът от това поскъпване вече е включен в базовия сценарий на прогнозите, като институцията продължава да следи дали и как този ефект се пренася върху цените. Тя призна, че по-силното евро може да натисне инфлацията под текущите очаквания, особено ако се съчетае с по-волатилни и по-предпазливи финансови пазари, но добави, че последните движения на долара не променят общата оценка.
Лагард определи рисковете за инфлацията като "широко балансирани", отбелязвайки, че някои фактори са се засилили, а други са отслабнали. Като възможни причини за по-висока инфлация тя посочи трайно покачване на енергийните цени, по-фрагментирани глобални вериги за доставки и по-бавно охлаждане на ръста на заплатите, както и планираните увеличени разходи за отбрана и инфраструктура. В същото време по-ниска инфлация би могла да се материализира, ако митата ограничат търсенето на износ от еврозоната, ако страни със свръхкапацитет увеличат доставките си към блока, ако еврото поскъпне допълнително или ако пазарната волатилност отслаби търсенето.
По отношение на вътрешните ценови процеси Лагард каза, че показателите за базисната инфлация са се променили малко през последните месеци и остават съвместими с целта от 2%, а повечето измерители на дългосрочните инфлационни очаквания са стабилни около това равнище. Ръстът на договорените заплати се забавя, но несигурност създават плащанията извън колективните договори. Икономическият растеж в еврозоната се движи основно от сектора на услугите, особено информационните и комуникационните технологии, като производството остава устойчиво въпреки търговските и геополитическите насрещни ветрове, а строителството започва да набира инерция. Лагард добави, че бизнес инвестициите вероятно ще се засилят, макар външната среда да остава предизвикателна заради митата и по-силното евро.
Президентът на ЕЦБ коментира и номинацията на Кевин Уорш за председател на Федерален резерв, направена от Доналд Тръмп, като заяви, че го познава от дълго време и приветства решението. Пазарите изтълкуваха цялостния тон като потвърждение, че лихвите ще останат непроменени през 2026 г., като евентуални корекции се очакват по-скоро през 2027 г., ако вътрешната устойчивост на икономиката надделее над външните рискове.