Кремъл омаловажава загубата на Виктор Орбан, въпреки че Русия губи един от най-важните си съюзници в Европа. След 16 години управление Орбан призна поражението си от Петер Мадяр, чиято партия „Тиса“ спечели убедително мнозинство, осигурявайки си над две трети от местата в парламента, предава News.bg.
Според Институт за изследване на войната това развитие има сериозни геополитически последици.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на 13 април, че Москва няма да поздрави Мадяр, тъй като Унгария остава „неприятелска държава“, подкрепяща санкциите срещу Русия. В интервю за предаването „Вести“ той допълни, че отношенията между Русия и Европейския съюз не могат да се влошат допълнително, тъй като вече са достигнали най-ниската си точка.
От своя страна външният министър Сергей Лавров подчерта, че Русия е готова да изгради отношения с новото унгарско правителство, но това ще зависи от начина, по който Будапеща формулира собствените си национални интереси.
Реакциите в руското публично пространство са разнопосочни - някои коментатори омаловажават загубата на Орбан, докато други изразяват тревога, че Москва губи ключов съюзник в ЕС, който досега е блокирал решения, неблагоприятни за руските интереси.
По време на управлението си Орбан често се противопоставяше на европейските инициативи за военна и финансова подкрепа за Украйна - позиция, съвпадаща с тази на Кремъл. Дори Владимир Путин публично подкрепи Орбан по време на парламентарните избори през 2026 г.
Анализите сочат, че Кремъл се стреми да създаде усещане за неизбежен натиск върху Украйна да приеме руските условия за край на войната.
В същото време данни от отворени източници показват, че Русия среща все по-сериозни трудности при набирането на военен персонал, особено на фона на нарастващите загуби на фронта.
Икономистът Янис Клуге от Германския институт за международни въпроси и сигурност изчислява, че през първото тримесечие на 2026 г. Русия е набирала между 800 и 1000 войници дневно - спад спрямо 1000-1200 през същия период на 2025 г., което представлява около 20% годишно намаление.
Според него увеличените финансови стимули - включително рекордни бонуси за подписване от средно 1,47 милиона рубли (около 19 300 долара) - не са успели да обърнат тенденцията. Данни на руското Министерство на финансите показват и нарастване на изплатените компенсации: около 25 000 загинали войници през първото тримесечие на 2026 г., в сравнение с 20 000 година по-рано и близо 10 000 през 2024 г.
Въпреки че ISW не може независимо да потвърди тези данни, те съответстват на други индикатори за нарастващ недостиг на човешки ресурси - включително използване на резерви, разширяване на скрити мобилизационни мерки и увеличени финансови стимули.
Украинската инициатива „Искам да живея“ съобщава, че Руското министерство на отбраната е набирало около 940 души дневно през първите три месеца на 2026 г. - под необходимото ниво за постигане на годишната цел от 409 000 войници и недостатъчно за компенсиране на приблизително 85 000 загуби, отчетени от украинския Генерален щаб.
Паралелно с това двете страни отправят взаимни обвинения за нарушения на примирието. Руското министерство на отбраната твърди, че Украйна е извършила над 6500 нарушения, включително артилерийски удари и атаки с дронове, като същевременно съобщава за свалени безпилотни апарати над Белгородска и Курска област.
Назначеният от Русия губернатор на Херсонска област Владимир Салдо обвинява Украйна в удари по цивилна инфраструктура, докато украинският омбудсман Дмитро Лубинец съобщава за екзекуция на украински военнопленници от руски сили.
Тези взаимни обвинения и продължаващи локални сблъсъци показват, че примирие без ясно разписани механизми за контрол и прилагане трудно може да бъде устойчиво.
За постигане на траен мир ще бъде необходимо двете страни да договорят конкретни условия, да въведат международен мониторинг и да оттеглят войските си от линията на съприкосновение, с цел ограничаване на риска от нова ескалация.