Европейската централна банка (ЕЦБ) отчита ограничен напредък по пътя към приемането на еврото от Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция, като нито една от петте държави не изпълнява напълно всички икономически и правни критерии за присъединяване към еврозоната. Това се посочва в публикувания днес Конвергентен доклад на ЕЦБ за 2026 година, изготвен от франкфуртската институция, предаде БТА.
Докладът оценява степента на икономическа и правна конвергенция на държавите членки на Европейския съюз извън еврозоната въз основа на Маастрихтските критерии. Те включват изисквания за ценова стабилност, бюджетен дефицит под 3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), държавен дълг под 60 процента от БВП, устойчиви дългосрочни лихвени проценти и участие във Валутния механизъм II (ERM II) в продължение на поне две години. Оценяват се и критериите за правно сближаване, свързани основно с независимостта на централните банки и интеграцията им в Евросистемата.
Според ЕЦБ въпреки устойчивостта на икономиките към външни сътресения остават значителни пречки пред присъединяването към единната европейска валута.
Като основни фактори, забавящи процеса на сближаване, са посочени войната на Русия срещу Украйна, глобалното търговско напрежение и конфликтът в Близкия изток. Според ЕЦБ последният е довел до по-висока волатилност на енергийните пазари и до увеличение на енергийните разходи, което оказва влияние върху инфлацията и икономическите нагласи.
По критерия за ценова стабилност три от петте държави надвишават референтната стойност от 2,7 процента. Тя е изчислена на базата на средната инфлация в трите държави от ЕС с най-ниски темпове на поскъпване през последните 12 месеца - Кипър (0,9 процента), Франция (1,2 процента) и Дания (1,6 процента), към която са добавени 1,5 процентни пункта.
Най-висока инфлация е отчетена в Румъния - 8,4 процента през май 2026 г., следвана от Унгария с 3,3 процента и Полша с 2,9 процента. Чехия и Швеция покриват критерия с инфлация съответно от 1,9 и 2,2 процента.
ЕЦБ предупреждава, че през следващите месеци инфлационният натиск може да се засили заради по-високите цени на суровините и последиците от конфликта в Близкия изток. За Унгария и Румъния са отчетени и рискове за устойчивостта на инфлационното сближаване в по-дългосрочен план.
По отношение на публичните финанси Румъния, Полша и Унгария не изпълняват критерия за бюджетен дефицит. През 2025 г. дефицитът достига 7,9 процента от БВП в Румъния, 7,3 процента в Полша и 4,7 процента в Унгария. Чехия и Швеция остават под референтната стойност с дефицити съответно от 2,1 и 1,3 процента от БВП.
По критерия за държавен дълг Унгария вече надвишава допустимото равнище с дълг от 74,6 процента от БВП. Полша и Румъния се намират непосредствено под прага с 59,7 и 59,3 процента, докато Чехия и Швеция отчитат значително по-ниски нива - съответно 44,3 и 35,1 процента от БВП.
Докладът отбелязва, че нито една от петте държави не участва във Валутния механизъм II. Националните им валути се движат при гъвкави валутни режими и през разглеждания двугодишен период са регистрирани различни степени на колебания спрямо еврото.
По критерия за дългосрочните лихвени проценти Чехия и Швеция изпълняват изискването с равнища съответно от 4,5 и 2,6 процента. Полша, Унгария и Румъния остават над референтната стойност от 5,1 процента с показатели от 5,4 процента за Полша и по 6,7 процента за Унгария и Румъния.
ЕЦБ подчертава и значението на качеството на институциите и управлението за устойчивото икономическо сближаване. Според оценката, с изключение на Швеция, всички разглеждани държави имат възможност за допълнителен напредък в тази област.
По правните критерии нито една от петте държави не отговаря напълно на изискванията за приемане на еврото. ЕЦБ посочва различни несъответствия в националното законодателство, свързани с независимостта на централните банки, забраната за парично финансиране и правната интеграция в Евросистемата (централните банки от еврозоната и ЕЦБ - бел. ред.).
Докладът за конвергенцията се публикува на всеки две години и оценява степента на икономическа и правна готовност на държавите членки извън еврозоната за присъединяване към единната европейска валута. Всяка държава в ЕС, но извън еврозоната, може да поиска и изготвянето на извънреден доклад, ако смята, че отговаря на критериите за приемане на единната валута. Миналата година това направи България, която впоследствие стана двадесет и първата страна, въвела еврото.
Дания не е включена в оценката поради договореното от нея изключение от задължението за въвеждане на еврото.