Финансовите пазари са разтърсени от безпрецедентна разпродажба на държавни облигации на САЩ (US Treasuries), превръщайки се в най-значимото макроикономическо събитие на лятото.
Причината за инвеститорската паника е официалното потвърждение от Министерството на финансите на САЩ, че брутният държавен дълг е преминал историческата граница от 40,047 трилиона долара. За по-малко от десетилетие федералният дълг на най-голямата икономика се е удвоил, което принуди администрацията да премине в режим на спешно кризисно управление.
Защо инвеститорите бягат от американските облигации?
Мащабната разпродажба, която експертите определят като „стачка на купувачите“, се дължи на комбинация от критични фактори. На първо място са опасенията от неконтролируем бюджетен дефицит (само за юли той е достигнал 432 милиарда долара) и фискалната политика. Допълнително напрежение оказва геополитическата криза в Близкия изток и изтичането на споразумението за прекратяване на огъня между САЩ и Иран, което поддържа цената на петрола сорт Брент над 91-94 долара за барел и подхранва нова инфлационна вълна.
Сривът в цените на облигациите изстреля доходността им (която се движи обратнопропорционално на цената). Доходността по 30-годишните облигации достигна 5,34% – рекорд от 2007 г. насам, а 10-годишните книжа се търгуват при нива от 4,71%–4,75%, което драстично оскъпява обслужването на американския дълг. Влияние оказва и технологичният сектор – гиганти като Amazon и Meta излизат с огромни емисии корпоративен дълг за финансиране на ИИ (изкуствен интелект) инфраструктура, отклонявайки голяма част от свободния капитал на Уолстрийт.
Спешната намеса на финансовия министър Скот Бесент
В опит да спре паниката преди предстоящите междинни избори в САЩ, финансовият министър Скот Бесент обяви извънредна интервенция. Държавата удваи обема на планираното обратно изкупуване на собствени дългосрочни облигации (със срок от 10 до 30 години) – от 2 милиарда до най-малко 4 милиарда долара на операция. Мярката, която влиза в сила от 9 септември, временно свали напрежението, но банковите стратези са единодушни, че това е „капка в морето“.
Анализаторите от Goldman Sachs и TD Securities коментират, че тактическите ходове на Бесент купуват малко време, но не решават структурния проблем: държавните разходи за социално осигуряване, отбрана и здравеопазване (Medicare) растат много по-бързо от приходите. САЩ вече харчат по 1,4 трилиона долара годишно само за лихви по заемите си.
До какво ще доведе трусът?
Последиците от разпродажбата на американски държавен дълг вече се усещат по целия свят и ще определят икономическия дневен ред в следващите месеци:
Поскъпване на кредитите за гражданите (Main Street): Скокът в доходността на Treasuries автоматично вдига лихвите по ипотечните кредити, автомобилните заеми и кредитните карти в САЩ. Обезценяване на щатския долар: Поради преоценката на фискалните рискове, индексът на долара се срина до тримесечно дъно (около 98.76-98.80 пункта), а еврото поскъпна до 1.17 долара. Ръст на алтернативните активи: Инвеститорите масово търсят спасение от фиатните валути. Златото скочи до исторически нива от над 4500 долара за унция, а Биткойн отбеляза силен седмичен ръст, преминавайки границата от 69 000 до 75 000 долара. Глобален домино ефект: Подобни разпродажби и скок на разходите за заемни средства вече се наблюдават и при държавните облигации на Германия, Франция, Великобритания и Япония.Въпреки че Уолстрийт не очаква незабавна фалираща криза, тъй като купувачи за дълга все още се намират, Федералният резерв под ръководството на Кевин Уорш е изправен пред огромно изпитание на предстоящия икономически симпозиум в Джаксън Хоул. Федералното правителство ще трябва спешно да балансира между борбата с инфлацията и риска от задушаване на икономическия растеж.