Кралят на Дания Фредерик X официално откри съоръжение за съхранение на въглероден диоксид под морското дъно в Северно море, предаде ДПА. Организаторите го определиха като първия обект в Европейския съюз за промишлено съхранение на парниковия газ, съобщи БТА.
Проектът „Грийнсанд“ (Greensand) се намира на мястото на изведеното от експлоатация петролно находище „Нини Уест“ и беше официално открит в пристанищния град Есберг.
От 2023 г. на обекта се извършват изпитания за съхранение на въглероден диоксид, като по време на пилотната фаза годишно са били складирани около 15 000 метрични тона втечнен въглероден диоксид на дълбочина около 1800 метра.
При нормална експлоатация до 400 000 тона годишно ще бъдат транспортирани до изоставената петролна платформа и съхранявани под морското дъно.
Технологията е известна като улавяне и съхранение на въглерод (CCS) и се основава на улавянето на въглероден диоксид – например при промишлени процеси, транспортирането му до подземно хранилище и постоянното му съхраняване там.
Експертите смятат метода за безопасен, макар че природозащитниците се опасяват, че технологията насърчава отстраняването на вредните парникови газове, вместо на първо място да се намаляват емисиите им.
Съоръжение за промишлено съхранение на CO2 вече функционира край бреговете на Норвегия. В проекта в Северно море край Дания британската химическа група „Инеос” (INEOS) работи съвместно с „Харбър енерджи” (Harbour Energy) и държавната датска компания „Нордусфонден” (Nordsøfonden).
Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен определи новото съоръжение като „важен етап за Европа“. По думите му проектът показва на промишлеността начин да продължи прехода си към нисковъглеродно бъдеще, като същевременно запази производството, инвестициите и работните места на континента.
В съоръжението могат да бъдат съхранявани между 4 и 8 милиона тона въглероден диоксид годишно. Но дори това е „невъобразимо малко“ от европейска гледна точка, заяви Брайън Вад Матиесен, професор в катедрата по устойчиво развитие и планиране на датския университет „Олборг“.
„Ако искаме да станем климатично неутрални, зависим от съхраняването на CO2 по един или друг начин“, каза експертът. Някои емисии се считат за почти неизбежни – например в циментовата промишленост.
Технологията обаче е ограничена от високите разходи, посочи Матиесен. Според него тя все още е прекалено скъпа, за да могат повече компании да я използват и да улавят CO2, за да подобрят въглеродния си отпечатък. По думите му има много по-евтини алтернативи.