Американският милиардер Тод Боули се включва в надпреварата за придобиването на чуждестранните активи на руския петролен гигант „Лукойл“, съобщава Financial Times.
По данни на изданието Боули е получил подкрепа от американското правителство и влиятелни инвеститори от страните от Персийския залив. Офертата е за международния бизнес на „Лукойл“, чиято стойност се оценява на около 20 милиарда долара.
Информацията поставя нов участник в процеса, който досега беше свързван основно с американската инвестиционна компания Carlyle. Reuters съобщава, че не е успял незабавно да потвърди независимо информацията на Financial Times.
Нов консорциум около Боули
Според FT предложението се подготвя от консорциум, в който участват Боули, представители на Обединените арабски емирства и катарски инвеститори.
Очаква се сред участниците да бъде американската инвестиционна компания Xtellus, както и Allied Investment Partners от ОАЕ. В проекта е ангажирана и държавната американска Международна финансова корпорация за развитие.
Според информацията на FT американската държавна структура може да придобие около 15% от новата компания. В управлението ѝ Боули и американската страна се очаква да имат значително влияние.
Участието на американска държавна институция създава необичайна ситуация, тъй като именно администрацията във Вашингтон трябва да вземе окончателното решение дали сделката за активите на „Лукойл“ може да бъде реализирана.
Какво влиза в сделката
Международният бизнес на „Лукойл“ включва активи в множество държави, петролни находища, хиляди бензиностанции и значителни рафинерийни мощности.
Сред най-значимите активи са рафинериите на компанията в България и Румъния, както и 45-процентният дял в рафинерията Zeeland в Нидерландия.
Общият капацитет на трите европейски предприятия е около 400 000 барела нефт дневно, макар че румънската рафинерия Petrotel в момента не работи след планов технически ремонт.
В портфейла влизат още петролни и газови проекти в Централна Азия, Ирак, Мексико и други региони.
Carlyle вече има договор с „Лукойл“
Новата оферта се появява на фона на вече сключено споразумение между „Лукойл“ и американската инвестиционна компания Carlyle.
През януари „Лукойл“ обяви договореност за продажба на международния си бизнес на Carlyle. Сделката обаче все още не е получила окончателното необходимо разрешение от американските власти.
Процедурата по одобряването ѝ продължава близо десет месеца. Според FT разглеждането на сделката е навлязло в междуведомствен процес, в който участват Съветът за национална сигурност, Държавният департамент и Министерството на енергетиката.
Междувременно САЩ продължават временно да разрешават дейността на санкционираните активи на „Лукойл“. Настоящият срок на съответния лиценз изтича на 22 октомври.
Вашингтон има ключова роля
„Лукойл“ беше санкциониран от Министерството на финансите на САЩ през октомври 2025 г. След въвеждането на ограниченията руската компания започна процедура по продажба на активите си извън Русия.
Американските санкционни правила предвиждат продажбата да бъде извършена по начин, който прекъсва връзките на международния бизнес с „Лукойл“ и не позволява приходите от сделката да бъдат използвани в нарушение на санкционния режим.
Това означава, че независимо от конкуренцията между потенциалните купувачи, американските власти имат решаваща роля за бъдещето на активите.
Битката за активите се усложнява
Появата на консорциума около Боули променя картината около продажбата на международния бизнес на „Лукойл“.
Според FT офертата е на напреднал етап, но окончателно споразумение с руската компания все още няма. Същевременно Carlyle вече разполага с договор за придобиването, който очаква необходимите разрешения.
Новият кандидат има и специфично предимство — участието на американска държавна финансова институция и подкрепата на инвеститори от Персийския залив.
На този етап не е ясно дали администрацията на Доналд Тръмп ще одобри предложението на Боули или ще продължи процедурата по сделката с Carlyle.
Така продажбата на чуждестранните активи на „Лукойл“ се превръща не само в голяма петролна сделка, но и в процес с пряко значение за американската санкционна политика и европейския енергиен пазар.
Източници: Financial Times, Ройтерс