НАСА публикува нови снимки на Аралско море, направени от Космоса, от които личи, че то вече реално не съществува, съобщиха NTV.ru и Earth-Chronicles. На неговото място са останали само тясна ивица вода и няколко езера. При това те са ужасно отровни. От години опасните вещества са се просмукали в почвата и сега вятърът разнася отровния пясък на стотици километри.
Напълно е пресъхнала източната част на Аралско море, която се намира на територията на Узбекистан. На това място в момента е останала само неголяма заблатена лагуна.
14 спътникови снимки обаче са в пъти по-убедителни от хиляди думи на еколозите. За 15 години четвъртото по големина езеро в света буквално се е превърнало в пустиня. Сама по себе си аралската еко-катастрофа не е новост: това, че преграждането на водите на притоците му – реките Амударя и Сърдаря, и отклоняването им за напояване буквално пресушава морето, се разбира още през 60-те години на миналия век. За последните 40 години площта на морето е намаляла почти двойно. Нивото на водата се е понижило с 18 метра и рибата е изчезнала. Но това, че Арал напълно ще изчезне от картата на света, никой не си е и помислял.
В годините на Студената война, когато се обръща много внимание на новите оръжия, обектът „Бархан“ е съветски център за разработка и изпитване на биологично оръжие. Бактериите на чума, антракс (сибирска язва), едра шарка, туларемия, ботулизъм са само част от свръхсекретните изследвания. Всички те стават на Острова на Възраждането в центъра на тогавашното море. Сега този остров е просто част то сушата, както и цялото дъно на Арал.
Температурите на острова през лятото достигат до 60 градуса. Ще могат ли да издържат такива температурни пикове и амплитуди заровените там опасни биологични материали? На този въпрос засега не могат да отговорят нито руските учени, нито американските. Последните, впрочем, провеждат там свои изследвания още през 2005 г., но данните от тях веднага са били засекретени.
НАСА представи актуални кадри на водоема и други, направени 14 години по-рано. Според географа от Университета на Западен Мичиган и експрет по Аралско море Филип Миклин пресъхването му се дължи на малкото количество сняг и дъжд, паднали тази година в планините на Памир. В резултат на това се е понижило нивото на водата в река Амударя, която се влива в него. Специалистът отбелязва, че източната част на Арал пресъхва за пръв път за последните 600 години.
През 2005 г. Казахстан построи язовир между Северно Аралско море и Южно Аралско море в опит да спаси част от езерото. Промените са с много тежки последици за живеещите около Аралско море хора. Няколко общности се разпаднаха напълно. Заради намалялата вода зимите в района станаха по-студени, а летата - по-горещи и сухи.
Около Аралско море живеят повече от 60 милиона души. Постепенното пресъхване нанася огромни поражения на риболовната индустрия в областта, оставя след себе си "гробища на кораби" и големи площи със солен пясък, който, разнасян от вятъра, уврежда почвите.