Безспорен факт е, че нашето съвремие поставя сериозни въпроси относно бъдещето на тази планета. Безпощадното разрушаване на природното богатство няма да остане безнаказано и все по-често се замисляме над това. Но как да се справим с този проблем? Възможно ли е да поправим вече стореното? Какви мерки да предприемем за превенция от нови заплахи? Това са едни от често задаваните въпроси. Еднозначни отговори няма, но едно е сигурно – няма как да знаеш, докато не опиташ. В тази връзка все повече са страните, които се опитват. Провеждат различни политики за
намаляване на замърсяването и осакатяване на природата.
Една от тези страни е Република Китай - Тайван.
Ето и какво споделя Кио-Йен Вей – министър на администрацията за опазване на околната среда
„Учените ни информират, че съвременното индустриално развитие е причината за голямата концентрация на въглероден диоксид, надвишаваща капацитета на природните екосистеми. По този начин обаче ние се превърнахме в свидетели на това, което Адам Смит излага в своята теория , а именно, че хората са състрадателни по отношения стабилността на природния свят. В тази връзка през септември 2014г. се състоя среща на върха на ООН за климата. Целта на срещата бе да се преустанови застоят в преговорите за климата и да насърчи всички да станат по-агресивни в своите действия. Международните преговори по изменението на климата вече са влезли в критичен етап в подготовката за подписването на ново глобално споразумение през декември 2015 на Конференцията за климата в Париж.
Климатичните промени и справянето с негативната страна,
причинена от индустриалното развитие, е тема, изпълнена с предизвикателства, но и с възможности. Доказателство за това е Република Китай (Тайван), която за първи път от 1990г. насам отбелязва отрицателен растеж през 2008г и продължава да се стабилизира през последните години. Това се дължи на амбициозните политики на правителството за насърчаване на икономията на енергия и намаляване на въглеродните емисии и емисиите на въглероден диоксид от изкопаеми горива. Въпреки че емисиите през 2013г. са в размер на 250 300 000т., което показва увеличение в размер на 0.67% спрямо предходната година, те остават по-ниски от историческия връх, регистриран през 2007г. В тази връзка се забелязва и спад в интензитета на емисиите – от 0.0197кг въглероден диоксид / долар през 2012г. до 0.0163кг въглероден диоксид/ долар през 2013г. Това подчертава положителното въздействие на правителствените политики и образование върху отделянето на емисиите на парникови газове, а и на икономическия растеж като цяло.
Изменението на климата се откроява като едно от най-важните политически и икономически предизвикателства
на 21 век, засягащо както международната политика и търговията, така и обществото като цяло. Влиянието му е всеобхватно и лежи в основата на всички сфери – социалната, икономическата, екологичната, тъй като всички те са пряко свързани с устойчивото развитие. Що се отнася до Тайван няма да е грешка ако се каже, че той следва принципа за взаимност – всички ние се намираме в една лодка и трябва да си помагаме един на друг. Република Китай е силно зависима в енергийно отношение и в същото време природната среда не е в състояние да се натоварва прекомерно. Затова е наложително да се получат и да се следват правилните указания за това как най-добре да изпълним ангажимента си за редуциране на вредното влияние върху природните дадености чрез намаляване на въглеродните емисии.
Чрез преструктуриране, правителството се стреми да насочи улисията на Министерството на околната среда и природните ресурси върху
предотвратяването на замърсявания,
корекция на изменението на климат, управлението на речните басейни, предотвратяването на бедствия, както и опазването на природата. Целта е отново да се установят стойности за устойчивост на околната среда, за оползотворяването на енергията, за намаляването на въглеродните емисии и замърсяването, а едновременно с това да се създаде нискорискова среда, характеризираща се с чисто производство, висок стандарт на живот и девствени екосистеми. Например, чрез прилагане на концепцията за „градското минно дело” (градската добивна индустрия), отпадъците се превръщат в ресурс. Освен насърчаване на рециклирането и повторната употреба, ако Тайван съумее да се възползва от възможността за развитие на зелена икономика, интегриране на правителствена политика и законодателство, на публичния и частния сектор и на иновациите в тази посока, ще успее да намали своите въглеродни емисии, да направи преход към икономика с ниски нива на въглеродни емисии и
да постигне своите цели за опазване на околната среда.
След проверката по безопасността на Тайванската атомна електроцентрала „Lungmen”, предшестваща нейното замразяване, президентът Ма Инцзю обеща да проведе Четвърта национална енергийна конференция. Това ще позволи обмяна на опит и излагане на различни гледни точки по проект за бъдещото развитие на енергетиката. Докато дискутираме енергийното търсене и предлагане , ние трябва да позволим на гражданите ясно да разберат, че реалният потенциал за намаляване на емисиите се крие в нашите будещи енергийни решения. Всички заинтересовани страни трябва да споделят отговорността за намаляване на въглеродните емисии и да работят заедно, следвайки изискванията на дългосрочния план. Опитът на Обединеното кралство, Германия и Европейския съюз ни говори, че тези, които са на власт, трябва проявят кураж и да следват целта. Същевременно обаче има и цена, която трябва да бъде платена, и ако гражданското обществото изпълни своя ангажимент към това, светът ще стане едно по-добро място. И тъй като ние се изправяме срещу сериозния проблем за изменението на климата, трябва да сме наясно, че не става дума за следване на слепи идеали, а за следване на план, който сме способни и искаме да изпълним.
Дългосрочната стратегия на Тайван е усърдно
и без излишен шум да изпълнява ролята си на отговорен член на „глобалното село”, подписвайки двустранни споразумения и активно участва в международното сътрудничество. Направили сме всичко възможно, за да се предприемат конкретни мерки, които да отразяват инициативите и усилията на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (UNFCCC). За съжаление страната ни остава изключена от РКОНИК и до днес, въпреки желанието ни да вземем дейно участие в нейните срещи и дейности. Подобно участие би ни позволило да получим необходимата ни подкрепа и съдействие от страна на международната общност, да дадем своя принос чрез споделяне на опита си с международната общност и други страни, които се нуждаят, в опазването на околната среда, като по този начин бихме могли да интегрираме силите на Тайван в глобалните действия относно климатичните промени.”