Повечето хора свързват Швейцария с планини, часовници, шоколад. Те са и една развита и спокойна страна, фанатична в пацифистките си възгледи и запазването на неутралитет. Е, това впечатление е грешно – само попитайте Лихтенщайн.
Тя е малка страна, за чието съществуване хората извън Европа едва ли подозират. По площ е по-малка от американската столица Вашингтон. С население от близо 37 000 души на запад тя граничи с Швейцария. Но нека това не ни заблуждава – тя всъщност е богата страна, с изключително ниски нива на безработица.
Липсват й обаче две неща. Едното е летище – за да стигнете дотам със самолет, трябва да кацнете в Цюрих и оттам да си хванете друг вид транспорт. Второто е армия, пише War History Online. През 1868 година властите разпускат въоръжените си сили, с което страната се нарежда сред 22-те в световен мащаб без собствена войска. Фактът, че Лихтенщайн няма армия, вероятна обяснява и защо Швейцария я напада три пъти за последните три десетилетия... по погрешка!
В началото на месец декември 1985 година швейцарската армия провежда тренировъчни маневри, в които се използват и ракети земя-въздух. Учението тече с пълна сила и въпреки лошите метеорологични условия военните изстрелват ракети. Една от тях попада точно... на територията на Лихтенщайн. Поразен е район в планината Банвалд. Заради силния вятър пламва пожар в гористата местност. Двете съседни страни по традиция поддържат приятелски отношения, но този инцидент води до дипломатическо напрежение. В крайна сметка всичко се изглажда, защото няма пострадали хора, а освен това швейцарците плащат милиони франкове за нанесените щети.
Дали всичко приключва с този инцидент? Отговорът е отрицателен. През октомври 1992 година Швейцария напада отново. Кадети от армията провеждат тренировъчни маневри, когато получават писмени инструкции да се установят в Трийзенберг и да създадат наблюдателен пост. Това е малко, живописно селце с население от близо 2500 души. Малка подробност, която убягва на швейцарците, е, че то е част от територията на Лихтенщайн. Военните забравят, че изпълняват мисии в чужда държава. Кадетите също не обръщат внимание на това, до момента, в който местни ги питат какво по дяволите правят там.
В защита на кадетите може да се каже, че и от двете страни на региона се говори същия германски диалект, няма гранични пропусквателни пунктове, а освен това хората си служат и с една и съща валута. Освен това Швейцария е отговорна за сигурността на Лихтенщайн и представлява дипломатическите й интереси в много точни на планетата. Въпреки това швейцарското правителство поднася своите извинения на съседите си. По този начин те и разбират за нахлуването. То се разминава без щети.
Дали всичко приключва дотук? Отново отговорът е НЕ! През месец март 2007 година е ред на третата инвазия на швейцарците. Пехотни части на армията провеждат тренировъчни маневри през нощта. Правят го обаче без компас или GPS. Времето се влошава, изсипва се порой. Без да осъзнаят, военните се озовават на територията на Лихтенщайн. В ранните часове на следващия ден първите лъчи на слънцето озаряват лицата на военнослужещите, които в един момент разбират, че са в друга държава. По-късно в интервю за вестник „Блик” един от тях споделя: „Беше адски тъмно”. И този път властите в Лихтенщайн не разбират, че чужди военни са навлезли на близо 2 километра на тяхна земя – докато не получават извинение от Берн.
Говорител на вътрешното министерство на Лихтенщайн оправдава инвазията с думите: „Не е като да са ни атакували с хеликоптери”. Двете страни отново си стискат ръцете.
Ако продължават така, обаче, швейцарските военни скоро могат да се озоват в Австрия...