Излизането в космоса е изключително скъпо удоволствие. Има обаче по достъпен начин, който евентуално ще замени ракетите – космическите асансьори, пише МегаВселена.
Футуролозите флиртуват с идеята за космическия асансьор още от 1895 година. Тогава Айфеловата кула вдъхновява руския учен Константин Циолковски. Тогава той изчислява, че ако бъде построена кула с височина от хиляди километри, тя ще достига геостационарна орбита и ще може да пренася товари в открития космос. Неговата концепция не е прекалено далеч от настоящото мислене.
Изследване на НАСА от 2002 г., проведено от д-р Брад Едуардс, възбуди научната общност с проект на това, което днес се смята за модерен космически асансьор. Според проучването, гъвкав и устойчив кабел с космическа станция за противотежест може да послужи за функционален космически асансьор.
Механичен катерач с магнитна левитация или ролки по протежение на въжето биха могли да пренасят тонове оборудване или хора в орбита. Въпреки че подобен проект би струвал десетки милиарди, той би се изплатил, предоставяйки много по-евтина възможност за излизане в космоса за пазар с много по-широка база.
Друг доклад от 2014 г. на Международната академия по астронавтика (IAA) лансира идеята за лента, сто милиона пъти по-дълга, отколкото широка, която се простира до геостационарна орбита. „Лентата“ трябва да е закотвена с тежест равна на около 170 училищни автобуса и тогава би могла да пренася 1 кг товар до геостационарна орбита за 500 долара, вместо за сега необходимите 20 000 долара с ракета.
Космическият асансьор ще ускори завладяването на космоса чрез свалянето на цената до геостационарна орбита и отвъд. Функциониращ асансьор ще намали цената за извеждане на сателити и космически мисии с 99%. Има и друга концепция, според която асансьорът може да е само 20 километров и да се комбинира с ракета, която обаче би изразходвала в пъти по-малко гориво. Независимо от проекта, те всички се сблъскват със сериозен проблем – материала.
За да се построи кабел, лента, въже и т.н., който да се простира на десетки километри от земната повърхност, е необходим невероятно здрав, плътен и същевременно гъвкав материал. Това е така, защото гравитацията намалява, колкото повече се отдалечаваме от повърхността, така че якостта на опън на кабела ще трябва да поддържа около 5 000 километра от само себе си.
Подходящият материал засега не съществува, но може да се появи още преди 2030 г., според изследване, публикувано в изданието New Space.
Проблемът с материала не спира и японски екип, работещ по проекта за космически асансьор. Учени от Университета Шизуока тестват съвместно с астронавтите на Международната космическа станция дали въжето може да се направи от кевлар.
Космическите асансьори представляват и потенциален начин за генериране на големи количества слънчева енергия. Соларните панели в открития космос, където слънчевата светлина е нефилтрирана, могат да абсорбират много повече енергия, отколкото на Земята. Съоръжението би могло да излъчва ток директно към Земята, заобикаляйки напълно електропреносната мрежа.
Ако разположим гигантски соларни панели в геостационарна орбита, можем да излъчваме енергията надолу към Земята на много ниска цена. Ако имаме ниска цена на достъпа до космоса, това би отворило съзнанието на хората, тогава ще можем да говорим свободно за пътуване до Марс, до Луната или за колония в орбита на Земята.