Малко преди 16 часа на 16 януари 1969 г. студентът от философския факултет на Карловия университет в Прага Ян Палах стъпва на Вацлавския площад.
Сваля палтото си. Изважда пластмасова бутилка с бензин, която излива върху себе си и се самозапалва.
Шокирани пражани се притичват на помощ и започват с подръчни средства да гасят пламъците. Ян Палах е откаран с бърза помощ в болница с 85% изгаряния. Голяма част от тях са от трета степен. Ян Палах издъхва след 3 дни на 19 януари. Неговото самозапалване е израз на протест срещу потъпкването от войските на Варшавския договор на Пражката пролет.
Погребението на Палах на 25 януари 1969 г. се превръща в масова демонстрация. Четири години и половина по-късно специалните служби на Чехословакия разкопават неговия гроб. В нощта на 25 октомври 1973 г. тленните останки на Ян Палах са кремирани, а урната с праха му е изпратена на майка му в провинцията. След нежната революция в Чехословакия урната е върната отново в Прага на 25 октомври 1990 г.
На 25 февруари 1969 г. 18-годишният Ян Зайиц се самозапалва на Вацлавския площад в Прага в знак на солидарност с Ян Палах.
Общо 27 души се самозапалват в Чехословакия в знак на протест срещу съветската окупация. 20 от тях са спасени от лекарите.
На мястото на самозапалването на Палах и Зайиц е поставен паметник във формата на бронзов кръст.
През август 1968 г. войски на СССР, България, ГДР, Полша и Унгария нахлуват в Чехословакия, за да смажат либералните реформи на правителството на Александър Дубчек, известно като Пражка пролет. Според Ярослава Мосерова, специалист по изгаряния, която първа се е погрижила за Ян Палах в Трета клиника към Карловия университет в Прага, той не се е самозапалил, протестирайки срещу съветската окупация, а го е направил, протестирайки срещу деморализацията на чешките граждани, причинена от окупацията.