На 22 март 2001 г. умира една от осемте осиновени дъщери на Мустафа Кемал Ататюрк – Сабиха Гьокчен.
Тя е известна като първата жена пилот на изтребител, но дори е участвала и в бойни действия. В професионалната си кариера в турските ВВС Сабиха има над 8000 летателни часа, пилотирала е 22 различни типа самолети, като 32 часа е изпълнявала бойни полети за бомбардиране.
Сабиха е дъщеря на етническите босненци Мустафа Изет бей и Хайрие ханъм, които загиват по време на Първата световна война. През 1925 г. при посещението на Ататюрк в Бурса, 12-годишната Сабиха иска разрешение да говори с Ататюрк и изразява желание да учи в интернат.
След като научава нейната история и за нейните мизерни условия на живот, Ататюрк на свой ред иска разрешение от нейния брат да я отведе в президентската резиденция в Чанкая в Анкара. Там той я осиновява и тя заживява с другите осиновени от президента дъщери Зехра, Афет и Рукие (Еркин).
Сабиха завършва началното си образование в Анкара, после продължава обучението си в известния девически колеж, разположен в квартала Ускюдар в Истанбул.
На 19 декември 1934 г. Ататюрк успява да въведе в турското законодателство задължителното ползване на фамилни имена и Сабиха получава фамилията Гьокчен (Gök - небе), но тя все още няма нищо общо с небето и с авиацията. Всъщност Ататюрк й дава фамилията на бореца срещу гръцката интервенция Гьокчен Ефе, който умира и поверява двете си деца на Джелал Баяр, съратник на Ататюрк.
Ататюрк придава голямо значение на авиацията и за тази цел ръководи основаването на турската Авиационна Асоциация още през 1925 г. Той взема Сабиха със себе си на церемонията по откриването на Авиационното училище „Тюрккушу” (Турски птици) на 5 май 1935 година, като в авиошоуто участват безмоторни самолети и парашутисти, поканени от чужбина.
Ататюрк забелязва огромното вълнение, което предизвикват демонстрациите у Сабиха, и я пита иска ли да стане летец. Тя с готовност кимва с глава и казва: „Да, готова съм още сега.”
Ататюрк нарежда на директора на авиационното училище Фуад Булча да запише 22-годишната Гьокчен като първата жена-курсант и след интензивно обучение тя скоро получава лиценз за пилот.
Сабиха е изпратена в Съветския съюз заедно с още седмина младежи за обучение в безмоторно летене. Докато е в Москва, тя научава, че е починала Зехра и незабавно се връща в Турция, временно отлагайки обучението си.
В началото на 1936 г. Ататюрк я убеждава да постъпи в Академията на ВВС, за да стане първата жена военен пилот в Турция. Там тя подобрява своите летателни навици и започва добре да пилотира бомбардировачи и изтребители в авиобазата в Ескишехир. Придобива опит и в ученията, провеждани в тракийските и егейски региони на Турция през 1937 г. В същата година взема участие във военната операция против разбунтувалите се дерсимски кюрди. В доклад на Генералния щаб се отбелязва нейно бомбардиране на „бандити”. Заради нейното участие в тази операция тя е отличена от Авиационната Асоциация с медал със скъпоценни камъни.
През 1938 г. Сабиха изпълнява петдневно турне из балканските страни, по време на което 25-годишната туркиня предизвиква истински фурор и значително подобрява образа на страна си в процеса на европеизация.
По-късно е назначена за главен обучаващ инструктор в авиационното Türkkuşu, където служи до 1955 г. Тя лично обучава четири турски девойки като авиатори – Едибе Субаши, Йълдъз Учман, Сахавет Карапаз и Незин Вираниали. Става член на Изпълнителния съвет на Авиационната асоциация.
Сабиха Гьокчен за 28 г. (до 1964 г.) обикаля целия свят като визитна картичка на страната си. Нейната книга „Живот по пътя на Ататюрк” е публикувана през 1981 г. от турската Авиационна Асоциация в чест на 100-годишнината от рождението на Ататюрк.
Сега второто международно летище на Истанбул на азиатския бряг заслужено носи името „Сабиха Гьокчен”, припомня сайтът Таралеж.
През 1996 г. Военновъздушната академия на САЩ я отличава като единствената жена сред „20-те най-велики летци в историята на военната авиация”.