След продължителни и тежки преговори на провелата се в южноафриканския град Дърбан световна конференция на ООН за климата се стигна до споразумение. Участващите 194 страни са се съгласили да започнат преговори по нов договор, който ще постави пред всички държави еднакви задължения да контролират емисиите на газове, предизвикващи парников ефект. Договорът трябва да влезе в сила най-късно до 2020 година.
Понастоящем, съгласно Протокола от Киото от 1997 г., само индустриалните страни са задължени да ограничават емисиите си. Валидността на този протокол изтича в края на следващата година, но тези страни са се съгласили да изпълняват задълженията си по протокола още пет години, както гласи постигнатото тази нощ споразумение в Дърбан.
Председателката на конференцията на ООН по климата, южноафриканският външен министър Майте Нкоана-Машабане обяви, че то предвижда изготвяне на програма, който да очертае нов път, по който всички страни по света ще се борят с климатичните промени.
Пробивът дойде след 13 дни усилени преговори, които продължиха ден и половина повече от планираното. Имаше и две денонощни заседания, в края на които преговарящите едва държаха очите си отворени и говореха неуверено, посочва АП.
Най-тежкият проблем бе задължителният характер на споразумението за управляване на въглеродните емисии до края на следващото десетилетие. Планът на Европейския съюз бе в текста на споразумението да има твърди формулировки, които да задължават всички страни в еднаква степен да спазват ангажиментите си по емисиите.
Индия оглави възраженията, като заяви, че иска не толкова строг вариант. Индийският министър на околната среда Джаянти Натарджаян твърдеше, че предложението на ЕС е в разрез с приетия отпреди 20 години принцип, че развиващите се страни носят по-малко отговорност от индустриалните държави, които са допринесли за глобалното затопляне с емисии в продължение на 200 години.
Председателстващата конференцията Майте Нкоана-Машабане даде на Натарджаян и еврокомисаря по въпросите на климата Кони Хедегард 10 минути да намерят двустранен компромис, през което време стотиците делегати се тълпяха около тях, посочва АП.
В ранните часове на днешния ден на конференцията в Дърбан за пръв път бе постигнато споразумение, което ще принуждава всички големи замърсители да предприемат действия за забавяне на процеса на глобалното затопляне. Това споразумение бе предшествано от многогодишни неуспешни опити да бъдат накарани развиващи се гиганти като Китай и Индия да ограничат въглеродните си емисии, припомня Ройтерс.
САЩ, Китай и Индия за първи път се ангажираха да участват в споразумение за ограничаване на парниковите им емисии. Това е най-големият успех на преговорите за климата в Дърбан, а според коментатори и най-големият напредък в борбата срещу климатичните промени за последните 14 години, откакто бе подписан Протоколът от Киото.
Въпреки този успех, много от участниците в преговорите описват сключената в Дърбан сделка като „неамбициозна“. „Записваме в текста, че проблемът е от критична важност и спешност, а след това решаваме да направим нещо след 10 години, каза Пол Оквист Кели, министър на държавната политика от Никарагуа, цитиран от "Блумбърг". Това е ниска амбиция. Игнорираме случващото се пред очите ни."
На конференцията беше договорено и управлението на фонда за подпомагане на справянето на бедните държави с климатичните промени. Той трябва да разпределя средства в размер на 100 милиарда долара годишно, но от подписания вчера документ все още не става ясно как ще се набират средствата в него, коментира БиБиСи.
Протоколът от Киото ще бъде продължен почти едностранно от ЕС, който от самото начало на преговорите обяви, че ще участва във втори период по споразумението от 1997, при условие, че всички големи замърсители също поемат ангажимент. Държавите от ЕС са си поставили правно обвързващи цели за съкръщаване на емисиите до 2020 г., но сега тези цели ще бъдат формално поставени в рамката на Протокола от Киото, за което изрично настояваха развиващите се страни. В почти символичното удължаване на действащия механизъм ще участват също Норвегия, Нова Зеландия и Швейцария.
"Постигнатото съгласие е пробив в преговорите за климата, каза в Дърбан Томаш Хрушчов, главен преговарящ от Полша, която държи ротационното председателство на ЕС. Всички държави ще правят усилия за борба с климатичните промени, а не само членките на Европейския съюз. Това няма да се случи веднага, но процесът е стартиран."
Преговорите за ново споразумение за намаляване на емисиите през следващите 4 години се очертават като особено драматични, коментират световните агенции. В същото време глобалните парникови емисии отбелязаха рекордно покачване през миналата година. Според данни, изнесени от германски учени в Дърбан, светът в момента върви към покачване на средните температури с 3.5 градуса по Целзий. Това би довело до още по-тежки суши, наводнения, бури и покачване на морското равнище, които ще засегнат милиони хора.