Хуманитарни работници претърсват най-големия бежански лагер в света, за да открият жертвите на жестоко и масово изнасилване. 9 месеца след извършването на престъплението, в лагера за бегълци от Мианмар се очаква бум на раждания от момичета, които са били жертва на посегателството.
Преди 9 месеца войници от армията на Мианмар извършили нечовешко посегателство над момичетата и жените от мюсюлманското малцинство рохинги. По време на вълната от насилие, насочена срещу най-преследваната малцинствена група, войниците насилили безмилостно неуточнен брой жени. Изстъпленията им предизвикаха нов поток от бежанци към Бангладеш, където вече има над 700 000 рохинги.
Сега хуманитарни работници и доброволци се надпреварват с времето в опит да намерят забременелите след ужаса момичета, които се укриват в лагера в Кокс Базар на територията на Бангладеш. Жертвите на изнасилване смятат бременността си за позор, а хуманитарните работници се страхуват, че стотици новородени ще бъдат изоставени заради това, а майките им могат да загубят живота си заради липса на лекарска грижа по време и след ражданията.
Тосминара, която също е бежанец от малцинството, е прекарала последните месеци в опити да убеди бременните жени да не се крият и да приемат помощ. „Казваме им една парола, която могат да използват в болницата или здравния център. Тогава охранителят ги изпраща директно на точното място. Често те се срамуват. Понякога ги е страх да излязат“, обяснява тя.
Гоненията на армията на Мианмар през август миналата година накара около 700 000 рохинги да избягат в Бангладеш, а броят на бременните жени, изнасилени в ужасните дни на хаос и преследване, не е установен. От ООН, обаче, прогнозират, че съвсем скоро ще има бейби бум в бежанския лагер – резултат от безчинствата на войниците. От „Лекари без граници“ изчисляват, че около 48 000 жени ще родят в лагера през тази година. Тези, които са били жертва на насилие, ще родят тайно и без лекарска грижа, често направо на земята върху постелки от бамбукови пръчки на границата между Бангладеш и Мианмар.
„Мианмарските войници са ги изнасилили. Тези бебета са доказателство за техните престъпления“, заяви лидерът на общността на рохингите Абдур Рахим, предаде Блиц. Доброволците се сблъскват с дълбоко вкоренената стигма върху жените, забременели след изнасилване. „Понякога съседите им казват: „Не прави нищо, това ще ти донесе унижение“. И те не искат да дойдат“, обяснява Нурджахан Миту, лекар, който обучава акушерки по програма на ООН.
Много жени са отишли в болници, за да прекратят бременността си, което е разрешено в Бангладеш до 12-тата седмица. Други решили сами да се справят, предприемайки доста съмнителни мерки, довели до ужасни аборти с усложнения. Момичета на 14 години сами са предизвиквали абортите си, съобщават от ООН. Повече от половината рохинги, които са избягали в Бангладеш, са момичета и жени. Из лагера често се виждат деца, но почти никъде не се мяркат по-големи момичета. Много от тях не са пускани да излизат от семействата си, които се страхуват за тях. Хуманитарните работници се притесняват, че многото забременели непълнолетни девойки ще бъдат омъжени насила. Други се страхуват, че голяма част от новородените ще бъдат изоставени. Само от „Лекари без граници“ са се погрижили за 311 жертви на изнасилване на възраст между 9 и 50 години и то само в периода от август до март. Това, по думите на представители на организацията, е само „върхът на айсберга“. Главнокомандващият на армията на Мианмар отрече подчинените му да са изнасилвали и тероризирали мюсюлманското малцинство.