Александър Урумов е добре известен на българската публика. Той е роден през 1969-та и завършва българска филология в СУ "Климент Охридски" през 1994 година.
Автор е на два сборника с разкази: "Приказки в края на времето" (2009), отличен с награда за белетристичен дебют на конкурса "Южна пролет" (2010) и "Малкото име на дните" (2011), както и на драматургичния текст "Лалугер", отличен с номинация на конкурса "Нова българска драма" (2010) и номинация за "Аскеер" (2011).
От години работи и пише за проблемите на Християнството.
През 2002 г. издава първата си книга „Исус Христос – власт и политика“, в която анализира Исус от Назарет като политически фактор в древна Юдея.
Този път Александър използва изразните средства на документалното кино, за да разкаже на зрителите още покъртителна, но пълна с вяра в доброто история.
Урумов представя, заедно с оператора Дилян Марков, невероятно дълбок и разтърсващ разказ на баща и син, египетски християни, и тяхната непрежалима загуба на майка и сестра при атентат в коптската църква "Ел-Ботросея" в Кайро.
Героите на "9.57 ч. египетско време", заснет от Урумов и Марков в Кайро и Александрия, са местни християни, известни още като копти.
„Животът на тези хора е много труден, те живеят в постоянна опасност за живота си в една потопена в дълбока криза страна“, разказа авторът пред Факти. По думите му героите на филма никога не са се оплакали от трудното си ежедневие, напротив, те са най-сплотените хора, които някога съм виждал. Вярата им е огромна, никой не мрънка, сподели Урумов.
„Филмът ми няма комерсиална цел“, каза още той. Лентата има за цел да покаже живота на 13 милиона християни, които живеят в държава с почти 100 милионно мюсюлманско население.
Основният разказ в "9.57 ч. египетско време" се основава на кървавата Цветница през 2017 година, когато атентатор се опита да влезе в катедралата на пристанищния град Александрия, но когато бил спрян на входа, се самовзривил. По официални данни загинаха 22 човека.
Нападението беше извършено броени часове след друг самоубийствен атентат в коптска църква в град Танта. Там загинаха още 33 човека.
"Иcлямcĸa дъpжaвa" пoe oтгoвopнocт и зa двaтa удара.
Авторът благодари на християнските организации в България, който са му помогнали финансово, за да успее да осъществи филма.
Александър определя сам творбата си като откровение за душевните белези от преживения атентат, за това кое им дава сили на коптите да живеят днес, мразят ли атентатора и могат ли да му простят, в Кого вярват и как Му се доверяват, как възприемат днес света около себе си.